Тя повдигна глава и го погледна. В красивите й очи се таеше лека насмешка, но едновременно с това и нежност.
— Отново? Не искам да те разочаровам, Кристофър, но ти заспа в мига, в който миналата нощ главата ти докосна възглавницата. Не помръдна нито веднъж, докато те събличах, а това не бе никак лесна работа, като се има предвид колко си едър и тежък. Не можах да изляза от тази стая, а и ти не би позволил…
— Разбрах — недоволно изпъшка той. — По дяволите, толкова много ли съм пил?
Тя кимна с усмивка.
— Ти наистина прекали с чашите. Беше много забавна гледка. Не заваляше и не залиташе. Изобщо не изглеждаше пиян. Но нещата, които каза, наистина се съмнявам, че би ги казал на трезва глава.
— Като например?
— О, ами например когато ми заяви, че повече никога няма да танцувам. Толкова е глупаво. Разбира се, че ще танцувам винаги когато ме помолиш. Както и когато ме качи на коня си и ми заповяда да те чакам, докато убиеш Николай.
Очите му се разшириха.
— Не съм го направил, нали?
— Не, разсея се, докато търсеше някакво оръжие в джобовете на сакото си, а след това забрави какво търсиш.
Младият мъж се намръщи.
— Никога повече. Ако видя още една бутилка ром и ще…
— Да, знам, че по-скоро ще я разбиеш в главата си, отколкото да я изпиеш.
— Е, не бих отишъл чак толкова далеч.
— И аз не мисля така — засмя се тя, — но ти така заяви миналата нощ.
Смехът й го възбуди. Придърпа я към гърдите си и устните й се озоваха на сантиметри от неговите. Погледите им се срещнаха. Кристофър не се съмняваше, че ти ще разпознае желанието в очите му.
— Значи още не сме се любили? — дрезгаво попита той.
— Не, нито ще се любим — с невъзмутим тон заяви тя. — Не и докато не те отърва от ужасното главоболие, което те измъчва. Когато се любя с теб, Кристофър, искам да изпитваш единствено удоволствие. Не преувеличавах, когато ти казах, че умея да лекувам. Жените в моето семейство от поколения познават билките. Няма да се забавя.
Едновременно го връхлетяха различни емоции — страстно желание, докато тя говореше как ще се люби с него, остро разочарование, когато напусна леглото, и искрено благоговение пред прекрасната гледка на голото й тяло.
Тя се държеше така, сякаш бе съвсем естествено да се разхожда гола пред него. В поведението й липсваше всякакво смущение или неудобство. Нито пък се перчеше с разкошното си тяло пред него, макар че имаше съвсем основателна причина за това. Просто отиде до платнената торба, която явно бе нейна, отвори я и бръкна в нея. Откри това, което търсеше, и огледа стаята. Видя чашите и няколко гарафи, сред които и тази с прясна вода.
Отвори всяка една гарафа, за да я подуши и изненадващо избра тази с коняка. Стри билките, пусна ги в една чаша и напръска отгоре малко коняк. Разбърка сместа с пръст и за ужас на Кристофър го облиза. После се върна при леглото и му подаде чашата.
Вътре се виждаше някаква мътна течност. Лордът се вгледа намръщено в нея.
— Защо наля коняк, а не вода?
— Защото лекарството не е приятно на вкус, а конякът ще притъпи горчивината. Изпий го. Ще се почувстваш много по-добре само след… петнадесет минути. Точно колкото да се изкъпя набързо.
Представата за голото й тяло в широката вана го накара да изпие на един дъх чашата.
— Ще се присъединя към теб, ако не възразяваш.
— Не възразявам — усмихна му се екзотичната чаровница. — Ако обещаеш да държиш ръцете си далеч от мен, докато се почувстваш по-добре.
Кристофър въздъхна.
— Няма значение, ще страдам тук… ъъ… ще те чакам.
Тя кимна, наведе се, за да го целуне по веждите, а сетне прошепна в ухото му:
— Тези, които умеят да чакат, винаги биват възнаградени, Кристоф.
Беше на върха на езика му да й каже, че името му не е Кристоф, но вместо това предпочете да се наслади на гледката на прекрасните й гърди, които се полюшнаха над устните му, когато тя се наведе над него. Чу че вратата на банята се затвори и отново въздъхна. Ала не след дълго главата му се изпълни с фантазии за нея в онази „упадъчна“ баня.
Това бе единственото помещение в цялата къща, което не се вписваше в останалия декор и което бе пълна изненада за него, когато за пръв път посети имението. Сякаш някой заклет пуритан от миналия век бе обзавел наново цялата къща, ала банята бе останала скрита от него и непокътната. Помещението бе в римски стил, с огромна вкопана в пода вана, която можеше да побере шестима възрастни. Към нея водеха мраморни стълби и бе заобиколена от гръцки колони, а позлатените кранове бяха във формата на голи херувимчета.