Щеше да се изкъпе с нея там, преди да потеглят за Лондон. Лондон… Къде, по дяволите, щеше да я държи, докато й намери подходяща къща? Не се съмняваше, че слугите в градската му къща ще започнат да клюкарстват за нея. Тук, в провинцията, това нямаше значение; клюките на прислугата не можеха да стигнат много далеч. Но в Лондон това със сигурност имаше значение, а той нямаше никакво желание да го одумват зад гърба му, че е бил омагьосан от някаква циганка, макар че това бе абсолютна истина.
Вратата се отвори. Тя пристъпи гола в стаята, така както бе излязла. Дойде право при леглото. Качи се на него, отметна завивката и го възседна. Дъхът му секна пред дързостта й и той я нагласи върху слабините си. Дългата й коса се разстла на пищни вълни по корема му.
— Как е главоболието ти? — невъзмутимо попита тя, сякаш той не бе омаян от действията й.
— Какво главоболие?
Отговорът я накара да се усмихне.
— Съжаляваш ли, Кристоф?
Мъжът се засмя и раздвижи мускулестите си бедра.
— Сигурно се шегуваш.
Изкусителната завъртя очи.
— Нямах предвид това, което ще направим. Знам, че мога да те направя щастлив. Просто се чудех дали не съжаляваш, задето съдбата ни срещна. Аз със сигурност не съжалявам.
Той протегна ръка и я погали по бузата.
— Не мисля, че осъзнаваш колко много си направила за мен. Ти беше много по-права, отколкото ми се иска да призная. Това, което видя у мен, е истина. Бях се превърнал в една празна черупка. Ти ми вдъхна живот.
Лицето й засия.
— Ще ни бъде хубаво заедно. — Подпря ръце на леглото до раменете му, наведе се над него и прошепна до устните му. — Много хубаво.
Той изпъшка, а ръцете му я претеглиха и я притиснаха към гърдите му. Устните му се впиха в нейните. Усети как тялото й се напрегна. Страстта му бе прекалено буйна, ала не можеше да се сдържи. Сякаш от години бе чакал точно този миг, точно тази жена и нищо не бе в състояние да го спре.
Но тя го спря. Измъкна се от прегръдката му и за негова изненада обхвана лицето му в шепи и остро рече:
— Чуй ме, Кристоф. Няма да ти позволя да ме нараниш само защото си толкова опиянен от страст, че не мислиш какво правиш. Забрави ли, че никога досега не съм била с мъж? Някой друг път можем да го направим бързо, ако това е, което искаш, ала не и този път. Този път трябва да бъдеш много внимателен. Аз съм подготвена за болката, но само ако омекотиш проникването. Или за теб няма значение дали ще страдам повече?
— Разбира се, че има — избъбри той.
Думите й го смаяха. Мили Боже, как може да е девствена и в същото време да се държи толкова дръзко? Но истината щеше да се разкрие само след няколко минути, така че не би могла да се преструва.
— Ти си ужасно безсрамна за девственица — изтъкна Кристофър доста нетактично, както след миг осъзна.
Но тя се засмя и изглежда изобщо не се засегна.
— Ние ще прекараме остатъка от живота си заедно. Защо трябва да крия каквото и да било от теб? Аз съм твоя, Кристоф. Би било глупаво да крия тялото си от теб, нали?
„Аз съм твоя.“ Странно, но тези думи го изпълниха с необяснима нежност. Той се претърколи и се надвеси над нея. Този път целувката му бе нежна като полъх на вятър. Искаше докрай до вкуси вълшебството на този неповторим миг.
Тя бе божествена. Устните й се разтвориха покорно и езикът му се плъзна вътре. Дланите му обхванаха гърдите й. Тя се изви нагоре, изпълвайки шепите му докрай. Той едва не се засмя от удоволствие. Една безсрамна девственица, за какво повече би могъл да мечтае?
— Ще ми кажеш, когато си готова, нали? — пресипнало промълви младият мъж.
— Мисля… че сам ще разбереш — изохка тя.
Той се усмихна и продължи сладкото опознаване. Кожата й бе топла и гладко като коприна. Осъзна, че я гали с благоговение, дивейки се на съвършените й форми, на мекотата й, на отклика на докосването му. Беше твърд и копнееше да бъде в нея, но в същото време бе толкова очарован от нея, от това сладко блаженство да я гледа как се люби за пръв път. Тя тръпнеше, стенеше, притискаше се към горещите му длани. Накара го да се почувства така, сякаш той също щеше да се люби за пръв път.
Наистина разбра кога е готова. Внимателно се нагласи между бедрата й и още по-внимателно проникна в нея. Девствената бариера бе там и той се напрегна много повече от нея, докато я разкъсваше. Изохкването й бе високо, но целувките му я успокоиха.
Кристофър й даде няколко минути, за да свикне с него и не се раздвижи, докато тя не започна да отвръща на целувките му. Страстта й го разпали и той бавно се плъзна в кадифените й дълбини, изпълвайки я докрай. Усещането бе повече от това, което можеше да понесе, без да загуби контрол, обгърнат от тази тясна и пулсираща плът. Ала успя да се сдържи и нежно проникваше и излизаше. Скоро обаче разбра, че нейното желание е не по-малко силно от неговото и с един финален тласък той издигна и двамата до върха на пълното блаженство.