— Няма никакво значение кой е баща й — изтъкна друг. — След като майка й е от почтено английско семейство, както узнах от много сигурен източник. Чух, че била сестра на сър Уилям Томпсън.
— Значи девойката е племенница на Томпсън?
— Да.
— Е, това обяснява защо лейди Сидънс я е взела под крилото си. Сър Уилям й е съсед от няколко века.
— Те не са чак толкова стари, тъпако. Освен това, откъде знаеш? Та ти не се движиш в онези кръгове.
— Но, но майка ми със сигурност го прави. Кой, мислиш, ми каза, че Анастасия Степанова ще стане най-желаната партия на сезона? Майка ми направо ми заповяда незабавно да се включа в надпреварата за ръката й.
— Когато никой още дори не я познава? И защо е всичко това? Защо са я обвили в такава тайнственост?
— Тя може и да е гостенка на лейди Сидънс, но това не означава, че са я крили до тазвечерната й поява. Просто ние не познаваме някой, който да я познава.
— Е, половината висше общество бе поканено тази вечер на онзи бал — оплака се друг. — Защо, мислите, Адам е толкова потиснат, че не са го поканили?
— Едва ли е било половината висше общество. — Последното бе казано сухо и с известна нотка на презрение. — Вероятно са били поканени само онези, с дълбоките джобове, което мигновено ни изключва от списъка на желаните гости.
— Говори само за себе си, старче — самодоволно заяви най-възрастният в групата. — Моите джобове са достатъчно дълбоки, за да задоволят всяка търсачка на съпрузи, но аз също не бях поканен. Но ще ти кажа, Адам, че ако тя е толкова красива, както разправят, може би самият аз ще се кандидатирам. Напоследък си мислех, че е време да се задомя. Всъщност баща ми си мисли.
— Откъде знаеш, че е красива?
— А щеше ли да бъде в устата на всички, ако не е? — засмя се един от групата.
— Това едва ли има значение. Не е нужно да си красавица, за да говорят само за теб.
— Всъщност моята най-голяма сестра чула от лейди Дженингс, която е много близка приятелка на лейди Сидънс, че тази Степанова била необикновена красавица, нещо средно между испанска мадона и дръзка циганка. Ако питате мен, точно от този тип е, който винаги е възбуждал интереса на мъжете.
Разговорът продължи в същия дух, докато младите безделници приближаваха към театъра, но Кристофър бавно се закова на място. На Дейвид и Уолтър им бяха нужни няколко минути, за да забележат, че е изостанал зад тях. Върнаха се при него, убедени, че идеята да се присъединят към шумната група, всъщност не се бе оказала чак толкова добра. Лицето на приятеля им бе почервеняло от гняв.
— Всичко е заради забележката, че момичето, за което говореха, приличало на циганка — намръщено предположи Дейвид. — Какъв гаден късмет.
Но Уолтър заговори с разумен тон.
— Знаеш ли, Кит, ти отказваш да говориш с нас за онази твоя циганка. Не ни каза защо те изостави, когато ти й бе предложил да й осигуриш разкошен и удобен живот, и защо си толкова ядосан от случилото се. За какво са приятелите, ако не да споделим с тях това, което ни измъчва?
— Никога не съм ви казвал пълното й име нали? — попита Кристофър.
— Мили Боже, да не искаш да кажеш, че името й е Анастасия Степанова? — възкликна Дейвид, който тази вечер проявяваше изключителна досетливост.
— Точно така.
— Но не можеш да мислиш…
— Едва ли е възможно — изсумтя Кристофър.
— Тогава не позволявай на това да те разстройва. Кит. Сигурно е просто съвпадение, не е изключено да има две жени с еднакви имена — предположи Уолтър.
— Дяволски странно съвпадение — отново се намръщи Кристофър. — Още повече, че се отнася за име, което не е често срещано в Англия. А и никак не ми харесват толкова големи съвпадения.
— Не те обвинявам, Наистина е дяволски странно. Но да се върнем към твоята Ана. Защо те напусна?
Уолтър знаеше, че избързва. Ако Кристофър искаше да обсъжда циганката, вече щеше да го е направил. Ала като се имаше предвид изгарящата ревност, която приятелят им изпита, докато слушаше разговора на онези мъже, като при това дори не знаеше дали те говореха за неговата Ана, той очевидно се нуждаеше да поговори за случилото се. Дори и само да си отвлече мислите с онова другото момиче, което се развяваше из Лондон с името на неговата Ана.
— Защото беше против това да я мисля за своя любовница и да го обявявам на всеослушание — рязко отвърна Кристофър.
— Да я мислиш? — хвана се за думата Дейвид. — Спомням си, че предишният ден беше доста пиян. Да не би да си забравил да я попиташ?