Да я обича? Кристофър понечи да изсумти с презрение, после едва не се задави от собственото си заслепение. Мили Боже, защо не бе помислил за това? Смяташе, че е обсебен от нея. Беше сигурен, че е изгубил контрол над чувствата си. Че е позволил на страстта да вземе връх над разума. Но като се върна назад, той си спомни колко необикновено щастлив се бе почувствал онази сутрин, когато се събуди и откри Анастасия в леглото си. Никога не му бе минавало през ума, че това може да е любов.
— Въпросът, лорд Малори — продължи сър Уилям, — е какво възнамерявате да направите за това?
24.
Той бе дошъл при нея. Не се наложи Анастасия да бъде „видяна“ на места, които Кристофър често посещаваше, надявайки се да попадне на него. Нямаше да бъдат нужни седмици, както се бе опасявала. Той бе дошъл при нея на следващия ден след официалното й „представяне“ в обществото.
Навярно появата му се дължеше на разпространените от Елизабет слухове, но Анастасия не можеше да не се вълнува. Той бе тук и то толкова скоро. За нея не бяха изненада гневните зелени мълнии, които очите му мятаха към нея. Очакваше, че той ще бъде възмутен от постъпката й, имайки предвид какво бе отношението му към обикновените простосмъртни, които имаха дързостта да се смесват с отбраното общество. Още по-отрицателно гледаше лорд Малори на тези, които се опитваха да станат постоянни негови членове.
А тя бе направила нещо още по-лошо, представяйки се за това, което не бе, макар че това не бе нейна идея, но тя не й се бе противопоставила. Имайки предвид твърдите принципи на Кристофър, той нямаше да се поколебае да я изобличи. Но не го бе направил, поне не веднага. Първо разговаря с Виктория, а в момента говореше с Уилям. През цялото време младата жена тръпнеше вътрешно, очаквайки следващия му ход.
Беше й невъзможно да продължава разговора с наобиколилите я обожатели, когато сърцето й пърхаше в гърдите, а всичките й мисли бяха насочени към стройния красив мъж в другия край на стаята. Изобщо не чуваше какво й говорят. Дори и да бе казала нещо, от мига, в който той влезе в салона, със сигурност не си спомняше.
Реши да се извини и сама да отиде при Кристофър. Повече не можеше да чака, когато цялото й бъдеще бе заложено на карта. Но не й се наложи. Той се запъти право към нея. Лицето му бе едновременно решително, неумолимо и в него се четеше нещо застрашително — комбинация, която не бе особено обнадеждаваща.
Анастасия затаи дъх. Мъжете край нея забелязаха застиналата й поза и всички обърнаха погледи към Кристофър.
Младата жена с ужас очакваше срамната сцена, която щеше да последва. Това, което не очакваше обаче, бяха неговите напълно спокойни думи:
— Моля да извините Анастасия, господа. Трябва да обсъдя един въпрос с нея, и то насаме.
Това, разбира се, не бе посрещнато с възторг и мъжете край нея се наежиха, готови да отстояват привилегията си да бъдат в нейната компания. Адам Шефилд бе този, който изрази общото негодувание:
— Виж, Малори, не можеш просто…
— Не мога ли? — рязко го прекъсна Кристофър. — Не съм съгласен с теб, мило момче. Един съпруг със сигурност има неоспорими права.
— Съпруг?
Думата бе повторена два пъти в шокиращата тишина, която последва изявлението на Кристофър. Той не остана, за да даде по-нататъшни обяснения, а улови ръката на Анастасия и я поведе към вратата на салона.
Самата тя бе твърде смаяна, за да възрази, а и не искаше. Той се спря за миг в коридора и рече:
— Твоята стая ще свърши работа, води ме.
Тя се подчини. Качиха се по стълбата, минаха по един коридор, после по още един. Къщата бе доста голяма. По пътя Кристофър не промълви нито дума. Младата жена бе твърде нервна, за да може да говори.
Стаята й бе разхвърляна. Този следобед камериерките още не бяха смогнали да я разтребят. Леглото бе неоправено. Костюмът, който Анастасия носеше през миналата нощ, бе метнат небрежно върху облегалката на едни стол. Няколко от роклите й бяха натрупани върху друг стол — тази сутрин се бе затруднила в избора си коя да избере, тъй като не бе свикнала на подобно разнообразие.
Кристофър огледа стаята и затвори вратата. Погледът му се задържа върху блестящата златиста пола, после се върна към нея. Веждите му се повдигнаха въпросително.
— Носех я миналата вечер на бала на Виктория — обясни младата жена.
— Така ли? Колко… подходящо.
Тонът му бе твърде сух за разстроените й нерви и тя сковано отвърна: