— Благодарен? За това, че ме е въвел в твоя кръг?
— Не, затова, че ми помогна отново да те намеря. Знаеш ли, аз се опитах. И в момента няколко мъже, които наех, търсят фургона ти.
— Защо? — със затаен дъх попита тя.
Кристофър приближи към нея и нежно повдигна брадичката й:
— Поради същата причина, заради която нямам никакво намерение да се развеждам с теб. Искам те в живота си, Ана, независимо на каква цена. Вече го осъзнах. Отне ми няколко дни, за да разбера, че бракът с неговата неотменност е за предпочитане. В сравнение с него скандалът е нещо съвсем незначително.
Тя обви ръце около врата му. Чувствата, които я изпълваха, струяха от очите й и привлякоха устните му към нейните. Нямаше изгаряща страст в тази целувка, само богатството на любовта и нежността, които завинаги подпечатаха съдбата им много по-силно, отколкото някакви думи.
25.
Кристофър незабавно отведе Анастасия в градската си къща, но двамата не останаха дълго там. След седмица лорд Малори нареди на слугите да опаковат всичките му лични вещи и да ги изпратят в Хавърстон. Колкото и да предпочиташе градския живот, той много скоро разбра, че това не се отнася до съпругата му. Освен това толкова се срамуваше от поведението си и от безобразното си отношение към брака им, че в момента неговите лични предпочитания нямаха значение.
Искаше да я отведе в Райдинг, поне там къщата бе много по-приветлива. Ала Анастасия бе изявила желание да бъде близо до баба си и затова младите съпрузи потеглиха към Хавърстон. Кристофър, разбира се, не пропусна да изтъкне колко мрачна и потискаща е къщата, но тя се засмя и го увери, че това може много лесно да се поправи.
— Ще наема цяла армия от работници — обеща й той. — За кратко време ще превърнат онзи мавзолей в обитаемо място.
— Няма да направиш нищо подобно — заяви младата жена. — Ние сами ще направим всички подобрения, за да може, когато свършим, с гордост да кажем, че това е нашият дом.
Да работи сам с четката? Да размахва тежкия железен чук? Кристофър едва сега започна да осъзнава колко много ще промени живота му неговата циганка. И той го очакваше с нетърпение.
26.
Беше тяхната първа Коледа в Хавърстон. Кристофър винаги бе предпочитал да прекарва празниците в Лондон — по това време сезонът бе в разгара си. Но тази година нямаше желание да бъде в столицата. Всъщност нямаше никакво желание да се връща в Лондон поради каквато и да било причина. Всичко, което искаше, което обичаше, бе в Хавърстон.
Къщата бе започнала да се преобразява и да придобива великолепен облик, но трябваше да забавят малко работата си, когато разбраха, че Анастасия е бременна. Обаче основните стаи бяха завършени и излъчваха уют и топлина, която нямаше нищо общо със сезона, макар че всички бяха украсени за Коледа.
За Анастасия това бе първата английска Коледа и бе съвсем ново преживяване. За нейните хора Коледа винаги е било времето, когато посещаваха колкото бе възможно повече големи градове и колкото бе възможно по-бързо, защото по това време на годината хората обичаха повече да харчат пари за подаръци, отколкото за себе си. А циганите предлагаха огромно разнообразие от подаръци. Но това означаваше, че никога не оставаха много дълго на едно място, за да се повеселят, да си украсят коледно дърво или да окачат гирлянди и венци от зеленика във фургоните си. Това бе празник на „гаджовците“ и те се занимаваха с подобни глупости. Обаче отсега нататък всичко щеше да бъде различно и за Анастасия коледната украса щеше да бъде едновременно и работа, и удоволствие.
С помощта на слугите тя разопакова многобройните сандъци, които Кристофър изпрати от Райдинг. Те бяха пълни с коледна украса и играчки, които от поколения наред бяха в семейството му, и двамата заедно ги подредиха из стаите. Той окачи имел във всяка стая и използваше най-различни извинения, за да я подмами под зелените клонки и да я целуне според обичая.
Тя собственоръчно направи или купи подаръци за всички слуги. Доставиха ги в навечерието на Коледа, когато Анастасия за пръв път се вози на шейна. Беше започнало да вали по-рано през седмицата и сега земята бе покрита с дебела снежна покривка. Въпреки студа се забавляваха от все сърце. Когато се върнаха, ги посрещна топлият и уютен салон, а слугите им поднесоха горещ чай и коледни сладки.
Щастливите влюбени прекараха остатъка от вечерта там, седнали на дивана близо до огъня, където гореше бъдникът, наблюдавайки малките свещички, коледно дърво, което Кристофър сам бе отсякъл.
Анастасия изпитваше блажен покой и умиротворение въпреки чувството, което я бе споходило преди няколко дни и което трябваше да се опита да обясни на съпруга си. Това бе различно от обичайната й „дарба“, от способността й да „вижда“, да усеща неща и в същото време не беше.