Джеймс и Тони, тези двама подигравчии, постоянно прекъсваха четенето със смешни забележки за Кристофър Малори, когото двамата тутакси оприличиха на Джейсън. Самият Джейсън присъства на четенето от начало до край. Беше странно мълчалив и дори не се скара на братята си за солените им шеги.
Шарлот, майката на Ейми, не можеше да остане седнала толкова дълго време и също като останалите си дъщери реши да прочете дневника някой друг път. Но баща й Едуард бе останал през цялото време и сега, преди да си легне, дойде да я целуне по челото.
— Аз не приличам на нея, колкото ти — каза той на Ейми. — Но също като теб често съм се чудел защо винаги толкова добре умея да преценявам хората. Това „шесто чувство“, ако искаш да го наречем така, ми е помогнало за успешните капиталовложения и е направило семейството ни невероятно богато. Но непогрешимостта кара един човек до се чувства дяволски странен и особен, наистина е така. Радвам се да узная, че аз не съм единственият особняк. Много по-приятно е да знаеш каква е причината за късмета, който съпътства усилията ни.
Ейми бе изумена. Макар че баща й бе най-веселият и общителен човек в семейството, тя винаги го бе смятала и за най-разумният и трезвомислещ. Според нея той бе последният човек, който би повярвал в някаква циганска дарба.
— Не се подценявай, чичо Едуард — рече с усмивка Реджи, която бе наблизо и бе чула тихата забележка на Едуард към дъщеря му. — Трябва да си истински гений, за да се изгради толкова могъща финансова империя като твоята. Умението ти до преценяваш хората сигурно ти е помогнало много, но си ги подбирал и по другите им качества. А сега ме погледни. И аз като Ейми приличам на прапрабаба ни, но не съм наследила нито една от останалите й дарби.
Едуард се засмя.
— Нямам нищо против да се съглася с теб, мило момиче. Освен това не бъди толкова сигурна, че не си наследила някоя от дарбите и. Циганските дарби и магии са най-различни. Някога досега да си сгрешила в сватосването?
Реджи примигна.
В следващия миг лицето й светна.
— О, почакай само да кажа на Никълъс, че не е имал никакъв шанс от мига, в който реших, че той е моят избраник.
Съпругът на Реджи си бе легнал преди няколко часа, защото бе твърде уморен, за да остане до края. Но останалите присъстващи я чуха и започнаха да коментират думите й — някои шеговито, а други изглеждаха направо ужасени…
Един от последните бе Травис, който побърза да заяви:
— Само стой по-далеч от мен със своите сватовнически умения, братовчедке. Още не съм готов да си надяна брачните окови.
— Аз пък съм — усмихна й се Маршъл. — Давам ти разрешение да ме включиш в следващия си проект.
— Досега никога не съм се замислял, но нашето скъпо момиче наистина е дяволски умела сватовница, като това се отнася и за мен — вметна Антъни. — Тя напълни хубавата главица на Розлин само с хубави неща за мен, наблягайки на всичките ми добри качества.
— Това трябва да е било дяволски трудно — сухо отбеляза Джеймс. — Като се има предвид колко малко добри качества притежаваш, старче.
— Виж кой го казва — презрително изсумтя Антъни. — Още не мога да разбера какво хубаво е видяла Джорджи у теб. Но най-после се е осъзнала, нали?
Тези думи бяха удар под пояса и в момента засегнаха Джеймс по най-болното място. Джорджина продължаваше да отказва да говори с него и не желаеше да му каже какво я тормози, а вратата на спалнята им оставаше заключена. На Джеймс му бе още по-тежко, като се имаше предвид, че самият Антъни нямаше подобни трудности със съпругата си.
Затова последвалите думи, изречени с безизразно лице, не бяха особена изненада.
— Виждам, че насиненото ти око е започнало да придобива нормалния си вид. Напомни ми утре сутринта да се погрижа да получи хубав морав оттенък.
— Няма да стане. Утре сутринта смятам да спя до късно, за да си наваксам пропуснатия сън, ако не възразяваш — тросна му се Антъни.
Джеймс вяло се усмихна.
— Не възразявам. Ще те изчакам, докато се наспиш. Искам да си в най-добрата си форма.
— Каква неочаквана загриженост от проклетник като теб — раздразнено промърмори Антъни.
— Бих искал вие двамата да не започвате отново — рече Джейсън и се изправи, за да отиде да си легне. — Давате лош пример на децата.
— Напълно си прав — съгласи се с усмивка Антъни и се извърна към Джеймс. — Хубаво е, че поне едни от по-големите братя в тази къща притежава достатъчно здрав разум.