Имайки предвид, че Джеймс бе с една година по-голям от Антъни, никой не се усъмни към кого бе насочен последният язвителен намек. Джеймс може би щеше да го отмине с безразличие, ако не бе толкова вкиснат от напомнянето, че жена му продължава да му е сърдита.
— Което е истински късмет — сериозно кимна той към брат си. — След като някои от „децата“ тук изобщо не притежават никакъв.
Дерек, който бе застанал до баща си, видя как лицето му започва да придобива едно от най-строгите си изражения, наведе се и му прошепна:
— Знаеш, че започнат ли веднъж, няма спиране, по-добре да не им обръщаме внимание. Имам чувството, че това ще продължи, докато леля Джорджи не започне отново да се усмихва.
Джейсън въздъхна и му отвърна също шепнешком:
— Предполагам, че ще трябва да си поговоря с нея. От това, което чух, нейният гняв е доста преувеличен.
— Така е, нали? Изглежда има нещо друго, което я тормози и което не иска да си признае.
— Попадна в десетката. Но Джеймс вече и сам стигна до това заключение — не че това му помогна особено много.
— Очевидно продължава да не е на себе си. Разбира се, той никога не е, когато двамата с Джорджи са се спречкали за нещо.
— Не е ли така с всички ни?
Дерек се засмя, спомняйки си една от разправиите си с Келси.
— Напълно си прав. Дяволски трудно е да анализираш някоя ситуация, ако си затънал в дебрите на лошото си настроение.
Джейсън бе готов да се съгласи, че това бе и неговият проблем, когато се отнасяше до Моли. Доводите й, с които винаги му отказваше, бяха разумни и правилни, но това не му пречеше да го изпълват с гняв. Положението, в което се намираха, бе непоносимо и кой би могъл да разсъждава разумно, ако е затънал в подобна емоционална каша? Макар че сега имаше известна надежда благодарение на удивителния подарък на баба му.
Веселото подмятане на Джеръми отново привлече вниманието му към словесната престрелка между по-малките му братя.
— Е, едно от „децата“ отива да си легне. Добре че заедно с черната си коса и сините си очи не съм наследил и някоя от онези глупави магьоснически дарби.
Дерек завъртя очи и рече с отсянка на отвращение:
— Не, ти просто притежаваш най-голямата магия от всички, братовчеде, карайки всяка жена, която те погледне, да се влюби до полуда в теб.
Джеръми засия.
— Наистина ли? Е, по дяволите, нямам нищо против това!
Антъни се засмя и дружески потупа младежа по рамото.
— Те всички просто ревнуват, хлапе, че цялото очарование на семейството се е паднало на нас, чернокосите цигани.
— Що за глупости — изсумтя Джеймс. — Ти притежаваш толкова очарование, колкото и зад…
Джеймс високо се прокашля.
— Мисля, че всички имахме твърде дълъг ден — рече той и добави със по-строг тон. — Вървете в леглата си.
— Като че ли имам легло, в което да полегна — промърмори Джеймс на път към вратата.
Антъни се намръщи.
— Не мога да повярвам, че изпитвам съжаление към него. Господи, наистина трябва да съм много изморен. Лека нощ на всички.
Джейсън погледна към Едуард и поклати глава, сякаш искаше да каже „какво можем да направим“, после въздъхна и се обърна към Ейми.
— Имаш ли нужда от помощ, скъпа моя?
Посочи към Уорън, който бе заспал, облегнал глава на рамото й.
Тя се усмихна с любов към съпруга си.
— Не, той се събужда много лесно.
Сви рамене, за да подкрепи думите си, и Уорън се изправи, примигна и рече:
— Свършихме ли за тази вечер, скъпа?
— Да, свършихме и всичко бе за добро.
Подаде дневника на Джейсън за съхранение.
— Утре сутринта ще ти разкажа това, което пропусна.
Съпругът й се прозина, изправи се и я привлече към себе си.
— Когато се качим горе, ще ти кажа дали мога да дочакам до утре, или предпочитам веднага да узная как Анастасия и Кристофър са се справили с онези надути градски сноби.
Тя изпъшка, но после се засмя и го прегърна през кръста.
— По същия начин, както навярно и ти би го направил. Просто им казали да си гледат работата.
— Чудесно, съвсем по американски — отвърна той и я поведе към вратата.
Зад тях се разнесе една типично английска въздишка.
28.
Както всяка вечер Джеймс спря пред спалнята на съпругата си, за да види дали вратата е заключена. Макар че в момента бе достатъчно ядосан, за да не си дава този труд. Тя проявяваше необяснимо упорство, отказвайки да обсъди с него проблема и продължавайки безсмислената си сръдня. Той наистина се чувстваше в задънена улица и нямаше ни най-малка представа как да оправи нещата, особено след като не бе направил нищо лошо, което да трябва да се поправя.