Нуждаеше се от истинско чудо, за да се измъкне от тази бъркотия. Това му напомни за разговора, който бе имал с Джейсън през нощта, когато по-младите му роднини се бяха промъкнали в салона, за да отворят Подаръка. Преди Антъни да го открие в кабинета на Джейсън и двамата да започнат да се оплакват един на друг, опитвайки се да удавят мъката си в коняка, той бе попаднал на Джейсън, който също си бе налял солидна доза питие.
— Надявам се, че имаш достатъчно запаси, защото само аз мога да изпия цялата бутилка — заяви на брат си, когато влезе в стаята.
Джейсън кимна.
— Вземи си чаша от бюфета и започни с тази.
Джеймс го послуша и с чашата се настани от другата страна на бюрото срещу брат си, чакайки го да му налее от почти празната гарафа.
— Аз знам защо пия, но защо пиеш ти? — поинтересува се той, след като Джейсън му напълни чашата.
Вместо да му отговори, Джейсън попита:
— Джеймс, ти напълно ме изненада. От всички ни ти винаги си успявал да се оправиш с жените, поне в миналото. Къде се изпари цялото ти това умение?
Преди да отговори, Джеймс се облегна назад и отпи солидна глътка от коняка.
— Лесно е да се оправяш с жените, когато не си емоционално обвързан с тях, но съвсем друго е, когато си влюбен. Използвах всичко да се сетя, за да накарам Джорджи поне да обсъдим това, което я тормози, но Джорджи си е Джорджи и няма да отстъпи, докато не реши, че е готова. Това няма нищо общо с Тони или Джак. Поне в това съм сигурен. Тя просто ги използва като удобно извинение, за да избухне срещу мен. Аз съм проблемът, но след като не съм направил нищо, което да предизвикам гнева й, проклет да съм, ако разбирам за какво става дума.
— Звучи така, сякаш тя все още не знае как да повдигне въпроса пред теб, за каквото и да се отнася. Това може би е част от проблема, нейното смущение и объркване, че не може да го изрази — предположи Джейсън.
— Джорджи? Да се стеснява да се изрази?
Джеймс завъртя очи.
— Не е обичайно — съгласи се Джейсън. — Но всичко това не звучи като обичаен проблем, в противен случай вече щеше да се е изяснил, нали?
— Вероятно — замислено кимна Джеймс и додаде. — По дяволите! Омръзна ми да се опитвам да отгатна какво не е наред. Всичките ми догадки ме доведоха до заключението, че в това няма никакъв смисъл.
Джейсън се втренчи в чашата си и изсумтя.
— Нима жените влагат някакъв смисъл, когато са разстроени? Въобще някога влагат ли смисъл в нещо?
При тези думи Джеймс се засмя. Те му напомниха за същото просветление, което го бе озарило преди няколко години, но което досега не бе споделял с брат си. Освен това му дадоха отговор на въпроса защо брат му има нужда от някоя и друга чаша коняк. С две думи — женски проблеми.
— Откога си влюбен в Моли? — попита направо той.
Джейсън го погледна. Лицето му не изразяваше изненада, както би трябвало да се очаква при подобен въпрос.
— Отпреди Дерек да се роди.
При това признание Джеймс не можа да прикрие собствената си изненада особено след като осъзна и още нещо.
— Мили Боже… е, по дяволите, Джейсън, защо никога не си ни казал?
— Да не би да мислиш, че не съм искал? Ако зависеше от мен, бих се качил на покрива и бих го извикал оттам с цяло гърло, но не е така. Моли има основателни причини да пази истината в тайна, дори и от Дерек — поне успя да ме убеди, че причините й са основателни. Вече не съм толкова сигурен, но тъкмо това е спорният въпрос след всичките тези години на тайнственост.
— Защо просто не се ожениш за нея и не приключиш с това — с основание попита Джеймс.
Джейсън се изсмя тъжно.
— Опитвам се. Опитвам се, откакто се разведох с Франсис, но Моли не иска и да чуе. Въобразила си е, че това ще предизвика ужасен скандал в семейството и решително отказва да бъде причината.
Джеймс повдигна русите си вежди.
— В семейството? Че кога в това семейство са липсвали скандали?
Джейсън също повдигна вежди.
— Никога, за което ти имаш основен дял.
Джеймс се ухили на поучителния тон на брат си.
— Да не започваме пак с това. Вече съм друг човек.
Джейсън смаяно поклати глава.
— Все още не мога да проумея каква е причината.
— Любовта, разбира се. Тя наистина прави изумителни чудеса. Като заговорихме за това, аз се нуждая от някое чудо, за да се измъкна от тази каша с Джорджи. Ако открия някое чудо, Джейсън, ще ти го прехвърля, защото виждам, че и ти се нуждаеш не по-малко от мен.
Припомняйки си този разговор с брат си, Джеймс имаше чувството, че благодарение на тяхната баба Джейсън може би бе открил чудото, ала самият той все още чакаше да му се случи. Но всяко нещо си има граници и утре щеше да го заяви на жена си. Тази вечер бе твърде уморен и просто нямаше сили. Тази вечер сигурно щеше да каже нещо, за което после щеше да съжалява и да се налага да се извинява.