Тогава той бе отвърнал:
— Не ми се иска да го изтъквам, малка вещице, но тези думи не са ругатня.
— Що се отнася до мен, са! — бе изкрещяла в отговор тя. — Господи, и като си помисля, че ще родя твоето дете!
На което той бе изкрещял още по-разпалено:
— Ще родиш, как ли не! Дяволите да ме вземат, ако някога отново те докосна!
Тя се бе отдалечила, но преди това извика за последно:
— И не е нужно да го правиш, глупако!
Това най-после го накара да проумее, че тя вече е бременна.
— А спомняш ли си, че втория път ти направо отрече, че си бременна. Заяви ми, че просто малко си понапълняла, сякаш аз не знам разликата! — изсумтя Джеймс.
Джорджи нещастно подсмъркна.
— И ти ме обвиняваш, че не съм го споменала след това, което каза, когато Ейми роди близнаците? „Ние няма да имаме близнаци, чу ли!“ Това бяха точните ти думи, отвратителни човече! Е, ние имахме, нали? И може да имаме и още и…
— Хайде, стига — прекъсна я той с усмивка. — Мое скъпо момиче, не бива да обвиняваш един мъж, че е изпуснал някоя и друга необмислена дума в момент на силна изненада.
— Шок — поправи го тя.
— Изненада — не отстъпи той. — Точно това беше и ти го знаеш. Освен това смея да заявя, че се справям отлично. Ако искаш, можеш всяка година да раждаш близнаци и аз ще ги обожавам всичките. Ти знаеш защо, нали?
Тя се намръщи.
— Защо?
— Защото те обичам и с риск да изглеждам малко самонадеян — добави той със самодоволна усмивка, — знам, че и ти ме обичаш. А това означава, че всички деца, които ще създадем, независимо дали са по едно или две наведнъж, са плод на любовта ни и ще бъдат обичани и обсипани с нежни грижи. Аз ще ги обичам всичките, глупаво мое момиче. Никога не се съмнявай в това.
Тя отпусна с въздишка глава на гърдите му.
— Наистина се държах доста глупаво, нали?
— Като се има предвид къде ми се наложи да спя напоследък — сухо отвърна Джеймс, — ако нямаш нищо против, ще се въздържа от отговор на този въпрос.
Тя го целуна виновно по шията.
— Наистина съжалявам за това.
— И би трябвало.
Снизходителният му тон я подтикна да добави:
— Споменавала ли съм ти, че преди четири поколения в семейството ни е имало тризнаци?
— Знам, че очакваш да чуеш още едно „Мили Боже, Джорджи, ние няма да имаме, чу ли?“, но ще те разочаровам. А сега, ако не мислех, че се опитваш да ми отскубнеш крака…
Младата жена се изкиска, което малко или много бе потвърждение за намерението й.
— Ейми довърши ли с четенето на дневника? — попита внезапно Джорджи, тъй като тази вечер се бе качила по-рано в стаята си.
— Да. Нашата баба ни е направила удивителен подарък. Предпочитам да мисля, че това просто е било едно невероятно добро предположение от нейна страна, но кой би могъл да бъде сигурен.
— Господи, изглежда съм изпуснала доста, нали?
Джеймс кимна.
— Сигурен съм, че ще искаш да го прочетеш докрай, ако успееш да го измъкнеш от Джейсън. Имам чувството, че той ще иска първо да го прочете на един друг човек.
— На Моли?
— Значи и ти си забелязала? — засмя се Джеймс.
— Че той омеква винаги, когато тя е наблизо? Кой би могъл да не го забележи?
— Повечето от нас — сухо отвърна съпругът й.
29.
— Свършихте ли с четенето тази вечер? — попита Моли, когато Джейсън си легна до нея.
— Извини ме, събудих ли те?
Тя се прозина и се сгуши по-близо до него.
— Не. Липсваше ми през последните нощи и затова се опитах да остана будна. Но не мисля, че щях да успея. Тъкмо се унасях.
Той се усмихна и я привлече към гърдите си. Не бе имал възможност да говори с нея, откакто отвориха Подаръка. Когато си лягаше през последните няколко нощи, тя вече бе заспала, а когато на сутринта се събуждаше, Моли вече бе станала. Тя винаги ставаше много рано. А с толкова много гости в къщата през деня бе невъзможно да останат само двамата, за да разменят по някоя и друга дума насаме.
Членовете на семейството му не биха обсъждали съдържанието на дневника пред слугите, за каквато всички смятаха Моли — с изключение на Дерек и съпругата му. Сега сред посветените бе и Джеймс, който знаеше истината за нея, че тя е майка на Дерек и единствената любов на Джейсън от повече от тридесет години. Затова Моли все още не знаеше нищо за написаното в дневника. Обаче за нея не бе тайна, че семейство бе прекарало по-голямата част от последните три дни в салона, за да слуша четенето на дневника. На няколко пъти бе надниквала в стаята и бе поклащала изненадано глава, че всички са все още там.
— Искам утре да си вземеш почивен ден и да го прочетеш — каза й Джейсън.