Миг по-късно той се отдръпна и попита:
— Нужно ли е отново да задавам въпроса си?
Тя се усмихна, разбрала чудесно за кой въпрос става дума.
— Не, не е нужно — прошепна жената, за да не ги чуят. — И този път отговорът ми е „да“, но при едно условие.
— Което е?
— Ще се омъжа за теб, Джейсън, ако се съгласиш да не казваш на никого за това, с изключение на близките си, разбира се.
— Моли… — започна с въздишка той.
— Не, чуй ме. Знам, че не това си се надявал да чуеш, след като прочета дневника на баба ти и дядо ти. Но за тях нещата са били различни. Тя е била непозната в този край. Хората тук и в Харвес не са я познавали през по-голямата част от живота си. За баба ти и дядо ти е било лесно да не обръщат внимание на хорското любопитство или да пресекат всякакви слухове, така че никой да не узнае истината. Ала ти не можеш да отречеш, че те не са признали истината и само малцина са я знаели — освен това нейният баща е бил руски благородник, нищо, че майка й е била циганка.
Той завъртя очи.
— Продължавай, Моли.
— Знаеш, че аз не мога да кажа същото, Джейсън. И аз продължавам да не желая да бъда причината за скандал в семейството ти, което в миналото е познало не един. Ако не можеш да се съгласиш да пазиш брака ни в тайна, ще трябва да продължим както досега.
— В такъв случай предполагам, че ще трябва да се съглася с условието ти.
Тя го изгледа подозрително. Очакваше, че той ще се противопостави много по-разгорещено.
— Не се съгласяваш сега с надеждата, че след като се оженим, ще промениш решението си, нали?
Джейсън се престори на засегнат.
— Нима не ми вярваш?
— Познавам те добре, Джейсън Малори — сгълча го Моли. — Ти ще направиш или ще кажеш всичко, само и само да постигнеш целта си.
Той се ухили.
— В такъв случай би трябвало да знаеш, че никога не бих направил нещо, с което да те ядосам.
— Не, освен ако не си мислиш, че ще можеш да ме умилостивиш. Нужно ли е да ти напомням, че за мен обещанието ти е равносилно на клетва?
— Нужно ли е да ти напомням колко щастлив ме прави съгласието ти да станеш моя съпруга най-накрая?
— Сменяш темата, Джейсън.
— Нима си забелязала?
— Все още се разбираме едни друг — въздъхна Моли.
— О, така е, скъпа. — Усмивката му бе много нежна. — Винаги сме се разбирали.
Зад тях се разнесе кашлица, което им напомни, че не са сами. Двамата се извърнаха едновременно и видяха, че всички в салона са вперили погледи в тях. По лицето на Моли плътна червенина. Джейсън се усмихваше широко и побърза да им обясни.
— Позволете ми да ви съобщя — рече той и взе ръката на Моли. — Моли ми направи най-прекрасният коледен подарък, като се съгласи да се омъжи за мен.
След тези думи всички заговориха в един глас.
— Крайно време беше — отбеляза Джеймс.
— Напълно съм съгласен! — радостно извика Дерек и се спусна да прегърне родителите си.
— Жалко, че не го решихте по-рано — заяви с усмивка Реджи. — Днес можехме да имаме коледна сватба.
— А кой казва, че не можем да имаме? — попита Джеймс. — Знам, че по-големият ни брат още преди години се е сдобил със специално разрешение за брак. И доколкото го познавам, той няма да даде възможност на Моли да промени решението си.
— Мили Боже! Значи тази история е отдавна?
Никълъс се усмихна на съпругата си.
— Погледни Дерек и Моли, както са застанали един до друг, скъпа. Това ще даде отговор на въпроса ти.
Реджи го послуша и възкликна:
— О, Боже! Мисля, че чичо Джеймс е прав.
Ейми се изкиска.
— Така е. Разбира се, аз го знам по-отдавна, защото веднъж ги хванах да се целуват. Просто тогава не знаех, че едни ден ще се стигне до всичко това.
— И като си помисля, че никога не ми е минавало през ума да ги сватосам един за друг — въздъхна Реджи.
Джеймс се засмя на племенницата си.
— И как би могла, след като двамата се обичат още преди ти да си била родена?
— Осъзнавам го, но ти сам го каза, чичо Джеймс. Тези двамата доста дълго са протакали женитбата си, а ако се бях намесила, щях да ускоря нещата.
При тези думи Антъни избухна в смях.
— Не мисля, че в този случай би постигнала успех, скъпа. Всъщност, като се замисля, струва ми се, че всичко се дължи на Подаръка.
— Чак сега ли го разбра, скъпо момче? — сухо попита Джеймс.
Антъни повдигна вежди, но преди да успее му възрази, се разнесе гласът на Шарлот:
— Една коледна сватба, колко чудесно! Предполагам, че ще се разплача.
— Сватбите винаги те карат да плачеш, скъпа моя — каза Едуард и нежно я потупа по ръката.
Това бе първата забележка от страна на Едуард и същевременно нещо, което Джейсън най-малко очакваше от него. Преди години именно Едуард бе най-яростният противник на развода му.