Дори и Реджи си пое дълбоко дъх след приключването на тази дълго тирада. Отначало Антъни изглеждаше искрено смаян, но сега изглеждаше по-скоро смутен, особено когато съпругата му се извърна и го изгледа с присвитите си лешникови очи със златни точици. Очевидно шотландският й темперамент щеше да избухне всеки миг.
— О, Господи, не мога да повярвам на ушите си! Нима си направил подобно нещо? Наистина ли си завел Джуди и Джак в Найтън Хол? Нима не си помисли какво ще причини това място на две впечатлителни малки момичета.
Антъни потрепери и се опита да обясни:
— Не, не беше точно така, Роз, наистина не беше. Заведох момичетата в парка. Спрях се в Найтън Хол, за да разменя една-две думи с Амхърст. Ти ме беше помолила да ги поканя двамата с Франсис на вечеря, а аз знаех, че този ден той ще бъде в Найтън Хол. Как бих могъл да предположа, че момичетата ще се измъкнат от каретата и ще ме последват вътре?
— Когато всички знаят, че онези две лудетини обичат да си пъхат носовете там, където не им е мястото? — процеди през стиснати зъби жена му и се извърна към Реджи. — Вземи другите две деца — рече тя и вдигна близнаците. — Ще оставим Джеймс да продължи това, което е започнал.
Реджи се опита да прикрие усмивката си, докато взимаше Джейми от Антъни, улови ръчичката на другото дете и излезе след Розлин от стаята.
Джеймс се облегна на вратата, след като тя се затвори, скръсти ръце пред широките си гърди и заяви на слисания си брат:
— Как се чувстваш сега, старче? Тя поне ти говори, докато Джорджи не ми е проговаряла от една седмица.
— По дяволите! — изръмжа Антъни. — Можеш да престанеш да ме обвиняваш. Чу какво казах. Не съм завел нарочно момичетата в Найтън Хол. Същото нещо можеше да се случи и на теб.
— Не съм съгласен — отсече Джеймс. — Аз не съм толкова глупав.
Антъни се зачерви от гняв, но когато отговори, в гласа му прозвуча виновна нотка.
— Това, последното, ще го пропусна. Значи искаш парче от мен, така ли? И няма да се примириш? Е, добре, давай.
— С удоволствие.
5.
Проблемите, които възникваха с прислугата при толкова много гости в къщата, обикновено се стоварваха върху плещите на Моли. Тя се гордееше с умението си да се справя с всичко и с факта, че домакинството приличаше на добре смазан механизъм. Затова колкото и да й се искаше да сподели подозренията си с Джейсън, миналата нощ не успя да остане будна достатъчно дълго, за да дочака идването му.
Ала той бе дошъл при нея както обикновено и когато на следващата сутрин тя се събуди, той все още беше в леглото й. Всъщност я събудиха тъкмо ръката му, която галеше гърдите й, както и устните му, заровени във врата й. И макар че мигом си спомни, че му е ядосана, тя егоистично замълча за момента и се извърна леко, за да може той по-лесно да достигне до онези кътчета на тялото й, които го възбуждаха.
Жената въздъхна и обви ръце около врата му. Толкова много обичаше този мъж! Дори и след повече от тридесет години докосването му я вълнуваше, а целувките му запалваха огъня на страстта й, както бе в младостта им. Знаеше, че и тя му въздейства по този начин.
Не след дълго двамата се целуваха страстно и Моли не се съмняваше къде ще ги отведе това, което и стана. Ала тя бе готова за него. Винаги бе готова за него. Предполагаше, че едно от най-прекрасните неща, когато обичаш някого, е да го желаеш с цялото си същество. А Джейсън бе великолепен и всеотдаен любовник и умееше да я задоволява докрай.
— Добро утро — рече той, облегна се на възглавницата и й се усмихна нежно, след като телата им се отпуснаха в приятна отмала.
Една сутрин лесно можеше да започне зле, но той със сигурност умееше да започва деня „добре“. Моли отвърна на усмивката му и се притисна нежно към него. Знаеше, че преди да се разделят, неминуемо ще му се скара, затова искаше да смекчи удара.