За един кратък миг, напълно нелогично, изпитах желание да излъжа. Исках да кажа, че нямам представа, че никога преди не съм виждала това лице. Погледнах отново към фонтана и докато гледах как водата се издига и пада, разбрах, че паузата, която направих, ме е издала.
Затова отговорих:
— Да.
— Можеш ли да ми кажеш името му?
Тя вече го знаеше, естествено, така че нямах друг избор, освен да кажа истината.
— Да. Кай Маркъм. Това е най-странното от всичко. Странно е, че е станало самото объркване. Но фактът, че объркването е с друг човек, когото също познавам…
— … е направо невероятен — съгласи се тя. — Вярно е. Кара те да се запиташ дали грешката не е нарочна, някаква шега. Ако открием човека, отговорен за това, ще го накажем сурово. Било е жестоко. Не само защото те е притеснило и объркало, но най-вече заради Кай.
— Той знае ли?
— Не. Няма никаква представа. Причината, поради която казах, че е било изключително жестоко да се използва името му за тази… шега, е най-вече заради него самия.
— Защо?
Кай Маркъм се премести в нашия квартал, когато бяхме на десет години. Беше приятно на външен вид момче, спокойно. Не създаваше проблеми. Напоследък не го виждах толкова често, както преди. Миналата година получи по-рано работно назначение и вече не посещаваше гимназията заедно с останалите младежи от квартала.
Служителката кимна и се наклони по-близо към мен, въпреки че наоколо нямаше никой, който евентуално да чуе разговора ни. Светлината от уличната лампа блестеше над нас, излъчваше топлина и леко примигваше.
— Това е поверителна информация, но Кай Маркъм никога не би могъл да бъде твой Партньор. Не би могъл да бъде Партньор на никого.
— О, значи е избран да бъде Самотник.
Не бях сигурна защо тази информация е поверителна. Много хора от нашето училище бяха избрани за Самотници. Има дори официален параграф за това в материалите за Подбора:
Моля, обмислете внимателно дали сте подходящ кандидат за партньорство. Помнете, подбраните за Самотници са също толкова важни за Обществото. Както знаете, сегашният Лидер на Обществото е Самотник. И семейните, и самотните граждани имат смислен и пълноценен живот. Все пак само подбраните за семейни партньори имат право да създават потомство.
Тя се наведе още по-близо към мен.
— Не. Не е Самотник. Кай Маркъм е Отклонение.
Кай Маркъм е Отклонение?
Отклоненията живеят сред нас; те не са опасни като Аномалиите, които трябва да бъдат отделени от Обществото. Макар Отклоненията обикновено да получават този статут заради някакво нарушение на правилата, те са защитени от Обществото; тяхната самоличност обикновено не се разкрива на съгражданите им. Само Служителите в Министерството на класификацията и свързаните с него отдели имат достъп до тази информация.
Не зададох въпроса си на глас, но тя знаеше за какво си мисля.
— Опасявам се, че е така. Вината не е негова. Баща му е извършил нарушение. Обществото не може да пренебрегне фактор като този, въпреки че са позволили на семейство Маркъм да осиновят Кай. Той трябва да запази статута си на Отклонение и като такъв е неприемливо да бъде включен в Системата на Подбора — въздъхна тя. — Микрокартите се подготвят няколко часа преди Тържеството Вероятно грешката е станала тогава. Вече проверихме кой е имал достъп до твоята микрокарта — сред тези хора трябва да търсим човека, който е могъл да добави снимката на Кай.
— Надявам се, че ще откриете кой го е направил — казах аз. — Права сте. Постъпката е жестока.
— Ще открием — отвърна тя и ми се усмихна. — Обещавам ти го. — После погледна към часовника си. — Трябва да тръгвам. Надявам се, че успях да премахна притеснението ти.
— Да, благодаря ви.
Опитах се да не мисля за момчето, което се оказа Отклонение. Трябваше да мисля колко чудесно е, че всичко отново е наред. Но вместо това мисълта ми постоянно се връщаше към Кай — изпитвах съжаление, искаше ми се да не бях научавала това за него, да продължавах да смятам, че просто е бил подбран за Самотник.
— Няма нужда да ти напомням, че информацията за Кай Маркъм е поверителна, нали? — попита Служителката благо, но усетих острата нотка в гласа й. — Споделих го с теб само за да бъдеш напълно сигурна, че никога не е съществувал вариант той да бъде твой Партньор.
— Разбира се. Няма да кажа нищо на никого.
— Добре. Навярно е най-добре така. Но ако искаш, бихме могли да организираме среща. Мога да обясня на родителите ти и на Ксандър и неговите родители какво е станало…