Кай Маркъм беше тук и гледаше право към мен.
Без да се замисля, направих стъпка към него. И точно тогава почувствах как нещо изпуква под обувката ми. Изгубеният цилиндър се разчупи и всичко, което се предполагаше да пази вътре, се разпръсна по пода и беше смазано от крака ми. Синьо-зелено-червено.
Спрях на мига, но движението ми беше забелязано. Служителите се стекоха към мен, а хората наоколо си поеха дъх и се разкрещяха: Насам! Счупен е!
Трябваше да се обърна, когато един Служител ме хвана за лакътя и ме попита какво е станало. Когато погледнах отново към мястото, където стоеше Кай, той беше изчезнал. Също както направи и онзи ден при басейна.
Също както стана и с лицето му по-рано днес на екрана у дома.
6.
Днес имаше ново момче на басейна — казах на родителите си в онази нощ преди толкова много години, след инцидента, когато с Ксандър бяхме отишли да плуваме. Постарах се да не спомена случката с изгубения цилиндър. Не исках той да си има проблеми. Премълчаването на тази информация ме караше да се чувствам, все едно самият цилиндър е заседнал на гърлото ми. Всеки път когато преглъщах, усещах, че е там и заплашва да ме задави.
Но все пак не казах нищо.
Родителите ми се спогледаха.
— Ново момче? Сигурна ли си? — попита баща ми.
— Сигурна съм — казах аз. — Името му е Кай Маркъм. Плувахме заедно.
— Значи е отседнал при семейство Маркъм — каза баща ми.
— Те са го осиновили — обясних на родителите си. — Нарича Айда „мамо“, а Патрик — „татко“. Чух го.
Родителите ми се спогледаха отново. Осиновяванията на практика не бяха познати в нашата провинция Ория.
Чухме тропане по вратата.
— Остани тук, Касия — каза баща ми. — Да видим кой е.
Изчаках в кухнята, но чух мистър Кароу, бащата на Ксандър, на вратата; гласът му беше силен и дълбок и отекваше из дневната. Не ни беше позволено да влизаме в домовете на другите семейства, но можех да си го представя как стои на стъпалата на къщата ни; една по-стара версия на Ксандър. Същата руса коса. Същите усмихнати сини очи.
— Говорих с Патрик и Айда Маркъм — каза той. — Реших, че бихте искали да знаете. Момчето е сирак. Той е от Външните провинции.
— Така ли? — В гласа на мама пролича притеснение. Външните провинции са най-отдалечените, крайни територии на Обществото, където животът е много по-труден и по-див. Понякога хората ги наричат Долните или Изостаналите провинции, защото там има по-малко ред и по-ниско ниво на познание. Има и по-висока концентрация на Отклонения на глава от населението. А някои казват, че дори се срещат и Аномалии. Макар никой да не знае със сигурност къде се намират Аномалиите. Преди са ги държали в обезопасени домове, но сега повечето от тях са празни.
— Тук е с пълното одобрение на Обществото — каза мистър Кароу. — Патрик ми показа документите. Каза ми да споделя с всички, които може би се притесняват. Знаех, че ще искаш да научиш, Моли, както и ти, Абран.
— Добре тогава — каза майка ми, — всичко изглежда наред.
Промъкнах се до ръба на кухнята, за да погледна към коридора, където бяха родителите ми — с гръб към мен, а бащата на Ксандър стоеше на стълбите, с нощта зад него. После той снижи гласа си и трябваше да се напрегна, за да чуя какво казва, защото тихото бръмчене от портала в дневната го заглушаваше.
— Моли, да беше видяла Айда. И Патрик. Изглеждат отново живи. Момчето е племенник на Айда. Син на сестра й.
Ръката на мама се вдигна да оправи ненужно косата и, жест, който правеше винаги когато се чувстваше неудобно. Защото всички помнехме какво беше станало със семейство Маркъм.
Беше изключително рядък случай на правителствена грешка. Аномалия от Първи клас не би трябвало да остане неидентифицирана, да не говорим да бъде позволено да се разхожда по улиците, да се промъкне в правителствените кабинети, където работеше Патрик, точно когато синът му е на посещение при него. Всички мълчахме за случилото се, но знаехме какво беше станало. Защото момчето на Маркъм го нямаше, убито, докато чакало баща си да излезе от някаква среща. Защото самият Маркъм прекара много време на лечение, тъй като Аномалията беше изчакала в кабинета му съвсем спокойно и беше нападнала и него.