— Точно това мисли и Служителката, която говори с мен. Според нея някои е подменил микрокартата ми и е сложил лицето на Кай вътре.
— Защо? — зачуди се дядо.
— Тя смята, че е било някаква жестока шега. Заради… — понижих гласа си още повече — статута на Кан. Той е Отклонение.
Дядо се надигна от стола си рязко и без да иска, бутна подноса си на земята. Бях изненадана да видя колко с остарял, но все още стоеше изправен като дърво.
— Имало е снимка на Отклонение като твой Партньор?
— Само за миг — успокоих го аз. — Но е било грешка. Ксандър е моят Партньор. Другото момче дори не е включено в Системата на Подбора.
Дядо не седна отново на стола си, въпреки че аз останах в моя, за да го успокоя и да го накарам да разбере, че всичко вече е наред.
— Казаха ли защо е класифициран така?
— Баща му е направил нещо — казах аз. — Не е било грешка на Кай. — Не е било.
Знаех го и дядо го знаеше. Служителите никога не биха позволили осиновяването му, ако самият Кай представляваше заплаха.
Дядо погледна към чинията си, която изтрака върху подноса на пода. Пресегнах се да я вдигна, но той ме спря.
— Не — каза рязко и после се наведе, пъшкайки. Цялото му тяло пукаше, сякаш беше направено от старо дърво, с дървени стави. Сложи последните парчета от пая обратно в чинията и ме погледна със светлите си очи. — Това не ми харесва. Защо някой ще променя микрокартата ти?
— Дядо — казах аз. — Моля те, седни. Било е лоша шега и те ще разберат кой е виновен и ще се погрижат за всичко. Служителката от министерството на Подбора го каза.
Вече ми се искаше да не му бях разказвала за станалото. Защо бях решила, че ще се почувствам по-добре, като споделя? Но беше късно.
— Горкото момче — каза дядо с тъга. — Бил е белязан заради чужда грешка. Познаваш ли го добре?
— Познаваме се, но не сме достатъчно близки. Понякога го виждам в свободните часове в събота — обясних аз. — Той получи постоянното си работно назначение миналата година и оттогава почти не съм го срещала.
— Къде работи?
Поколебах се дали да кажа на дядо, защото вече беше толкова притеснен. Всички бяхме изненадани, когато Кай получи толкова скромно назначение, защото Патрик и Линда бяха много уважавани членове на Обществото.
— Работи в Центъра за разпределяне на храна.
Дядо направи гримаса.
— Трудна, неблагодарна работа.
— Знам — казах аз. Бях забелязала, че въпреки ръкавиците, които носеха работниците там, ръцете на Кай бяха постоянно зачервени от горещата вода от машините в центъра. Но той не се оплакваше.
— И Служителката ти позволи да ми кажеш това? — попита ме дядо.
— Да — отвърнах аз. — Попитах я дали мога да споделя с някого. С теб.
Очите на дядо проблеснаха игриво.
— Защото мъртвите не могат да говорят, така ли?
— Не — казах аз. Обичам шегите на дядо, но в момента не можех да се шегувам. Не и за това. Всичко стана прекалено бързо. Той щеше да ми липсва ужасно много. — Исках да ти кажа, защото знаех, че ще разбереш.
— А — каза дядо и повдигна вежди в крива гримаса. — И разбрах ли те?
Сега вече се засмях, малко.
— Не така добре, както се надявах. Реагира като мама и татко, ако бях казала на тях.
— Разбира се, че така ще реагирам — отвърна той. — Искам да те защитя.
Но невинаги си го правил, помислих си аз и го погледнах укорително.
Дядо беше човекът, който ме отказа завинаги да седя на ръба на басейна.
Един ден през лятото дойде при нас и попита:
— Какво прави тя?
— Каквото винаги — отвърна Ксандър.
— Не може ли да плува? — попита дядо, а аз го погледнах сърдито, защото можех и сама да говоря. Той го знаеше, не беше нужно да се държи, все едно ме няма там.
— Може — каза Ксандър. — Просто не обича да го прави.
— Не обичам момента със скачането във водата — обясних на дядо.
— Разбирам — каза той. — Ами скачането от трамплина?
— Това го мразя най-много.
— Добре — каза той. Седна до мен на ръба.
Дори тогава, когато беше по-млад и по-силен, си спомням, че ми изглеждаше много по-стар в сравнение с дядовците на моите приятели. Дядо и баба са били от последните двойки, решили да се включат на по-късна възраст в Системата на Подбора, на които е била дадена такава възможност. Били са по на трийсет и пет години. Баща ми, единственото им дете, се е родил четири години по-късно. Сега на никого не е позволено да има деца след трийсет и една години.