Една от фигурите в изкопа беше облечена в бяло. Служител. Баща ми. Всички работници носеха защитни каски, така че не виждах лицето му, по увереността в походката му го издаваше. Той се движеше целенасочено, погълнат от работата си, раздаваше напътствия и сочеше къде иска да бъдат пуснати в действие следващите тръби.
Понякога забравях, че татко също е Служител. Рядко го виждах в работна среда, в униформа, той се преобличаше на работното си място. Гледката на баща ми в униформата му веднага ме успокои — явно не го бяха понижили по ранг след миналата вечер; поне още не бяха. Приседнах на ръба на дупката. Странно е да виждаш хората в различна светлина.
След това друга мисъл мина през главата ми: преди да навърши седемдесет години и да бъде определен за напускане на работа, дядо също беше Служител. Но при татко и дядо беше различно, казах си сама. Нито един от тях не беше Служител от висш ранг, нито пък работеше на такива важни места като Министерството на Подбора или Министерството на сигурността. Това бяха онези, които се занимаваха с по-служителските неща, като налагането на правилата. Ние бяхме мислители, не оказвахме принуда над другите: бяхме хора на мисълта, не на действието.
Поне през повечето време. Моята прабаба, самата тя Служителка, беше откраднала тези стихотворения.
Баща ми погледна към небето; знаеше, че бурята приближава. Бързината беше важна, но трябваше да извършват работата си методично. „Не можеш просто да хвърляш нещата в огъня, каза ми той веднъж. Тръбите са като инсинератора у дома. Записват количеството и вида на унищожения материал“. Бяха им останали няколко камари с книги и работниците се местеха от една купчина към друга, следвайки нарежданията на баща ми. Отделните страници се изгарят по-бързо, отколкото ако книгата е цяла, така че те разкъсваха книгите, отделяха ги от кориците и ги подготвяха за тръбите.
Баща ми погледна отново към небето и направи жест с ръка — „По-бързо!“ — към останалите работници. Трябваше да се връщам в училище, но вместо това продължавах да гледам.
И не бях само аз. Вдигнах глава и през бездната от книги и паяци видях друга фигура в бяло. Още един Служител. Който също наблюдаваше. Следеше с поглед баща ми.
Персоналът на мястото местеше тръбата на инсинератора към нова купчина. Кориците на книгите бяха махнати, листовете — тънки и деликатни — бяха отделени. Работниците ги бутаха в тръбата на инсинератора и стъпваха върху тях. Кориците и хартиите пукаха под краката им като листа. Напомняха ми за есента, когато Градските служби разнасят подвижните инсинератори из кварталите и ние пъхаме в тях опадалите листа от кленовите дървета. Майка ми винаги съжалява за това — смята, че е излишно прахосване, защото окапалите листа могат да бъдат чудесна тор, също както татко съжалява за прахосването на хартията, когато трябва да унищожи в инсинератора някоя библиотека, защото смята, че може да бъде рециклирана. Но по-висшите Служители казват, че някои неща не си струва да бъдат запазени. Понякога е по-бързо и по-ефикасно да се унищожава.
Един лист избяга. Вихрушката от наближаващата буря го улови и го издигна във въздуха; листът почти стигна до краката ми, докато стоях на ръба на този малък каньон, който някога е бил библиотека. Зарея се толкова близо до мен, че можех да видя буквите, изписани върху него, а после вятърът подухна по-силно и го свали отново долу.
Надзърнах. Никой от Служителите не гледаше към мен. Нито баща ми, нито другият. Татко беше съсредоточил вниманието си в книгите, които унищожаваше, другият Служителят — в баща ми. Време беше.
Пъхнах ръка в джоба си и извадих листа, който дядо ми даде. И го пуснах надолу.
Той потанцува за миг във въздуха, преди също да падне в изкопа. Силният повей на вятъра за малко да го спаси, но един работник го видя и повдигна тръбата нагоре, за да всмукне листа от въздуха, за да изсмуче думите от небето.
Съжалявам, дядо.
Стоях там и гледах, докато всички листове и корици бяха пъхнати в тръбите, докато всички думи бяха превърнати в пепел и в нищо.
Забавих се прекалено дълго и за малко да закъснея за училище. Ксандър ме чакаше близо до главните врати на гимназията.