— Няма правила за целуването, Касия. Ние сме Партньори.
Бях гледала Ксандър в лицето безброй пъти, но никога не го бях виждала по този начин, както сега. Никога в полумрак, никога с това особено чувство в стомаха и в сърцето, състоящо се от две части вълнение и една част притеснение. Озърнах се, но никой не гледаше към нас, а дори някой да го правеше, щеше да види само две смътни фигури, седящи по-близо една до друга сред вечерния здрач.
Аз също се приведох към него.
Ако имах нужда от още потвърждения, че Обществото знае какво прави и че Ксандър е точният Партньор за мен, вкусът на целувката му щеше да ме убеди напълно. Почувствах я… правилна, съвсем на място, по-сладка, отколкото очаквах.
Из двора се чу отново познатият звън и аз се отдръпнах от Ксандър. Спогледахме се.
— Все още ни остава един свободен час — каза той, поглеждайки към часовника си. Лицето му беше спокойно, явно не беше смутен като мен.
— Иска ми се да можехме да останем тук — казах и наистина го мислех. Топлият въздух галеше лицето ми. Беше истински въздух, не затоплен или изстуден от някакви машини за мое удоволствие. И целувката на Ксандър, моята първа истинска целувка… Притиснах устните си една в друга, исках да усетя вкуса й отново.
— Няма да ни позволят — каза той и видях, че е прав. Работниците вече събираха празните кофички от сладолед и ни напомняха, че трябва да довършим заниманията си някъде другаде, защото тук вече гасяха светлините.
Ем се откъсна от другата групичка приятели и се запъти към нас.
— Ще отидат да гледат края на прожекцията — каза тя, — но аз съм уморена. А вие какво ще правите?
В момента, в който зададе въпроса, очите й се отвориха широко, защото си спомни. С Ксандър бяхме Партньори. Беше забравила и сега се притесняваше, че ни е досадила.
Но гласът на Ксандър беше спокоен, приятелски.
— Няма достатъчно време за някоя игра — отвърна той. — Наблизо има музикална зала, на една спирка оттук. Искате ли да отидем?
Ем изглеждаше облекчена, но все пак ме погледна, за да се увери, че нямам нищо против. Усмихнах й се. Разбира се, че нямах. Тя беше наша приятелка.
Докато вървяхме към спирката на въздушния влак, се замислих как доскоро групичката ни се състоеше от повече хора. После Кай получи назначението си, след това и Пайпър. Не знаех къде е Сира тази вечер. Ем беше тук, но скоро и тя щеше да ни остави и тогава щяхме да бъдем само аз и Ксандър.
От много време, може би месеци, не бях влизала в музикална зала. За моя изненада тази беше пълна с хора в сини униформи. Работници, млади и стари, които бяха приключили късната си смяна. Предположих, че това се случва често; след като им оставаше съвсем малко свободно време, къде другаде да отидат? Сигурно спираха тук по пътя към дома на връщане от Града. Някои от тях спяха, което направо ме шокира — с килнати назад глави, явно изтощени. Никой май нямаше нищо против. Някои си говореха.
Кай беше тук.
Открих го почти веднага сред морето от сини дрехи, дори още преди да осъзная, че се оглеждам и го търся. Той също ни видя. Махна ни с ръка, но не стана от мястото си.
Настанихме се на най-близките до него места — Ем, Ксандър и аз. Ем разпитваше Ксандър как се е чувствал на Тържеството на Подбора, търсейки поредната доза успокоение, и той започна да й разказва разни смешни истории — как не знаел да си сложи правилно ръкавелите на ризата и как се измъчил с вратовръзката си. Опитвах се да не гледам към Кай, но очите ми някак все го следяха и видях как става и се запътва към нас. Усмихнах се леко, когато седна на мястото до мен.
— Не знаех, че харесваш толкова много музика.
— Често идвам тук — отвърна той. — Много работници го правят, както сигурно си забелязала.
— Не ти ли е скучно? — Високият чист глас на жената, която пееше, се извиси над нас. — Слушали сме Стоте песни безброй пъти.
— Понякога звучат различно — каза Кай.
— Така ли?
— Те са различни, когато ти самият си различен.
Не бях сигурна какво има предвид, но нямах време да мисля за това, защото Ксандър ме побутна по рамото.
— Ем — прошепна ми той и аз погледнах към нея. Тя трепереше и дишаше тежко. Ксандър се изправи и премести стола си така, че я прикри с тялото си и тя се озова по средата на нашата групичка, а не в края й.
И аз се наклоних към нея, инстинктивно, за да я скрия от очите на другите, а и Кай се притисна към мен. Телата ни се докосваха за втори път и макар да се тревожех за Ем, не можех да не мисля за това, искаше ми се да се приближа още малко до него, въпреки че все още усещах целувката на Ксандър върху устните си.