— Не ти е достатъчно, че виждаш Ксандър всеки ден в училище, а? Трябва да го зърнеш още веднъж, преди да заспиш? — прегърна ме през раменете. — Разбирам те. И аз изпитвах същото към майка ти. Тогава ни позволяваха да получаваме снимките си веднага от портала, а не да чакаме да мине първата ни среща.
— Какво направиха твоите родители, когато разбраха, че мама е от Фермерските земи?
Татко се замисли за миг.
— Ами в началото и двамата бяха малко притеснени. Никога не бяха смятали, че ще бъда подбран с някого, който не е от Града. Но не след дълго решиха, че това не е проблем и всичко ще бъде наред. — На лицето му беше изгряла онази усмивка, която се появяваше винаги когато разказваше за това как се е влюбил. — Само една среща беше достатъчна да си променят мнението. Да беше видяла майка си тогава.
— Защо се срещнахте в Града, а не у тях? — попитах аз. Традицията беше първата среща да се провежда колкото се може по-близо до дома на момичето. Винаги присъстваше и Служител от Министерството на Подбора, за да се увери, че нещата ще протекат нормално.
— Тя настоя да дойде тук, макар че пътят с въздушния влак беше доста дълъг. Искаше да види Града. С родителите ми и Служителя отидохме на гарата, за да я посрещнем.
Татко млъкна и знаех, че в този миг си спомня за тази първа среща, представя си как майка ми слиза от влака…
— И? — Знаех, че звуча припряно, но трябваше да му напомня, че не е в миналото. Той беше тук, в настоящето, и аз имах нужда да знам всичко, което можеше да ми каже за Подбора, който ме беше създал.
— Когато тя слезе от влака, баба ти се обърна към мен и ми каза: Слънцето все още грее от лицето й. — Татко отново замлъкна и се усмихна. — Така беше. Никога не бях виждал някой да изглежда толкова топъл и жив. Родителите ми никога повече не изпитаха притеснение. Мисля, че всички се влюбихме в нея още в онзи ден.
Не бяхме забелязали, че мама беше застанала на вратата, докато не я чухме да се закашля леко.
— А аз се влюбих във всички вас.
Изглеждаше малко тъжна и се зачудих дали си мисли за дядо или за баба, а може би и за двамата. Сега тя и татко бяха останали единствените, които си спомняха този ден, с изключение може би на онзи Служител, който е надзиравал срещата им.
— Кой беше толкова късно? — попитах аз.
— Бяха от работата — каза мама. Изглеждаше притеснена, когато седна до татко и склони глава на рамото му. Той я прегърна. — Ще ми се наложи да отида на малко пътуване.
— Защо?
Мама се прозя лекичко, сините й очи се разшириха. Лицето й все още беше загоряло от слънцето заради постоянната й работа на открито. Изглеждаше малко по-възрастна от обикновено и за пръв път видях няколко сиви кичура в гъстата й руса коса, сенки сред слънчевата светлина.
— Късно е, Касия. Трябва да си лягаш. Аз също. Ще разкажа и на Брам, и на теб всичко утре сутринта.
Не спорих с нея. Стиснах в ръка микрокартата и казах:
— Добре.
Преди да тръгна, мама се наведе към мен и ме целуна за лека нощ.
Щом се прибрах в стаята си, отново се заслушах какво се случва отвъд стената. Нещо в отпътуването на майка ми ме притесняваше. Защо сега? Къде ще ходи? Колко време ще отсъства? Рядко отсъстваше от вкъщи заради работата си.
— Е? — каза татко в другата стая. Опитваше се да говори тихо. — Всичко наред ли е? Не се сещам кога за последно са те търсили по това време.
— Не мога да ти кажа. Нещо става, но не знам какво точно. Изтеглят неколцина от нас от няколко разсадника, за да се погрижим за някаква култура в Разсадника в провинция Грандия.
Гласът на мама започваше да звучи много напевно, когато станеше късно вечер и тя беше уморена. Спомних си го от нощите, когато ми разказваше онези истории за цветята, и се успокоих. Щом тя не смяташе, че няма нищо нередно, значи всичко беше нормално. Майка ми е един от най-умните хора, които познавам.
— Колко дълго няма да те има? — попита татко.
— Седмица най-много. Смяташ ли, че Касия и Брам ще се справят? Не съм отсъствала толкова време.
— Те ще разберат. — Последва мълчание. — Касия все още изглежда разстроена. За пробата.
— Знам. И аз се притеснявах. — Мама въздъхна, нежен, тих звук, който някак си успях да чуя през стената. — Беше неволна грешка. Надявам се, че тя ще го разбере скоро.
Грешка? Не беше грешка, помислих си аз. И тогава осъзнах: Тя не знае. Той не й е казал. Баща ми имаше тайни от майка ми.
И ми хрумна ужасна мисъл.
Значи тяхната двойка не беше съвършена все пак.