Стана ясно, че Лон ще оживее. След като Офицерът сложи край на мелодрамата, предизвикана от уплашените му приятели, се разбра, че глезенът му е малко изкълчен. Все пак Офицерът ни предупреди да ходим по-внимателно на връщане.
Исках да вървя до Кай, но той отиде при Офицера и предложи да помогне със смъкването на Лон от хълма. Чудех се защо въобще Офицерът си беше направил труда да влачи Лон до върха на хълма, но после го чух как споменава на Кай нещо за „изкарване на квотата, за да нямам проблеми“. Това ме изненада, макар да знаех, че и той трябва да докладва на по-висшите Служители.
Вървях с момиче на име Ливи, което ставаше все по-добро в катеренето с всеки ден и беше ентусиазирано за всичко. Не спираше да говори, а аз си спомних как ръката на Кай направи линиите на буквата К — за моето име — и сърцето ми заби учестено.
Закъсняхме с връщането; трябваше да бързам, за да хвана влака за квартала, а Кай трябваше да се качи на друг, който щеше да го отведе в Града, на работа. Бях се отказала от идеята да говоря с него, когато усетих, че някой се блъсна леко в мен. Преди да отмине, чух една дума. Беше толкова тиха и нежна, почти недоловима, че се запитах дали не я беше казал още там, на хълма, и просто вятърът я беше довял до мен едва сега.
Думата беше „да“.
16.
Ставах все по-добра в изписването на К. Когато тази сутрин започнахме похода, направо изтичах до върха на хълма. След като Офицерът ме регистрира, побързах да се настаня на тревата до Кай. Преди да каже каквото и да било, взех една пръчка и начертах буквата К в пръстта до него.
— Коя е следващата? — попитах аз, а той се засмя леко.
— Знаеш ли, ти нямаш нужда от мен. Можеш да се научиш и сама. Можеш да гледаш буквите на клавиатурата на записвача си или на четеца си.
— Не са същите. Не са свързани една с друга като твоите. Виждала съм и преди такъв начин на изписване, но не знам как се нарича.
— Ръкописен — каза той тихо. — По-труден е за разчитане, но е по — красив. Така са писали някога в миналото.
— Затова искам да го науча. — Не исках да копирам квадратните еднообразни букви, които използвахме сега. Харесваха ми извивките и линиите на онези, които Кай изписваше.
Той погледна към Офицера, който се взираше съсредоточено към дърветата, сякаш се питаше дали някой ще се осмели да падне и да се нарани днес. Не разполагахме с много време, преди другите да пристигнат.
— Коя е следващата? — попитах отново.
— А — отвърна Кай и ми показа как да направя малко кръгче в началото и малка завита опашка накрая, за да залепвам буквата към тази, която щеше да дойде след нея. — Защото това е втората буква от името ти. — Протегна се и взе пръчката от ръката ми.
Кръгче, извивка, надолу.
Нежно, но уверено ръката му се притисна до моята, докато чертаех последните извивки. Бях съсредоточена, прехапах устни от напрежение; а може би просто не смеех да си поема дъх, преди това да бъде завършено до последната извивка. А то стана прекалено бързо.
Буквата изглеждаше съвършена. Въздъхнах и потръпнах леко. Исках да погледна Кай, но вместо това се вгледах в ръцете му, отпуснати спокойно една до друга. На тази светлина не изглеждаха толкова зачервени. Бяха кафяви, силни. Ръце, които знаеха какво правят.
Някой приближаваше от дърветата. И двамата пуснахме пръчката почти едновременно.
На полянката се появи Ливи. Тя никога досега не беше пристигала трета и беше извън себе си от вълнение. Докато говореше с Офицера, с Кай се изправихме и небрежно заличихме с крака това, което бяхме написали.
— Защо трябва да се науча да пиша първо буквите на името си?
— Защото дори да научиш само това, пак ще имаш нещо — каза той, накланяйки глава към мен, за да се увери, че ще го чуя добре. — Има ли нещо по-специално, което искаш да можеш да пишеш?
Кимнах и той ме погледна с разбиране.
— Думите от онзи лист — прошепна и очите му пробягаха към Ливи и Офицера.
— Да.
— Помниш ли ги?
Кимнах отново.
— Казвай ми по малко всеки ден — каза Кай — и аз ще ги запомня заради теб. Така и двамата ще ги знаем.
Макар да имахме съвсем малко време, преди Ливи или офицерът, или който и да е друг да дойде да си говори с нас, за момент се поколебах. Ако кажех тези думи на Кай, се излагах на много по-голям риск, отколкото преди. Щях да изложа и него на риск. И трябваше да му се доверя.