Дъхът ми спря, когато забелязах какво щях да унищожа за малко.
Още една част от историята на Кай. Служителите бяха пропуснали и нещо друго.
Давя се, потъвам бяха думите най-отгоре, силни и красиви букви, като него самия. Мислех за това как ги е изписвала ръката му, как кожата му се е допирала до салфетката. Прехапах устни и погледнах към рисунката.
Отново два образа на Кай — онзи, по-малкият, и днешният, и двамата със стиснати в юмруци ръце. Фонът зад първия беше просторен, почти гол пейзаж с високи скали. На втората рисунка Кай беше тук, в квартала. Видях кленово дърво зад него. И на двете рисунки валеше дъжд, но на първата устата му беше отворена, главата килната назад, той пиеше от небето. Във втората главата му беше сведена надолу, очите му гледаха уплашено, дъждът се стичаше около него, струите се изливаха като водопад. Тук имаше прекалено много дъжд. Можеше да се удави.
Когато вали, си спомням, бяха думите, написани в долната част на листа.
Вдигнах очи от думите и погледнах през прозореца, където изгарящото вечерно слънце залязваше в ясното небе. Нямаше и следа от облаци, но си обещах, че когато вали, и аз ще си спомням. Тази хартия, тези рисунки, думите. Тази частица от него.
19.
На следващата сутрин въздушният влак към Града беше доста тих. Никой не искаше да говори за случилото се в квартала миналата вечер. Тези, които бяха предали артефактите си, бяха притихнали и се опитваха да свикнат със загубата си; тези, които никога не бяха имали ценни предмети, се бяха умълчали от уважение към другите. Или, може би, от задоволство, защото сега всички бяха равни.
Преди да слезе на спирката си за басейна, Ксандър се наведе към мен, за да ме целуне по бузата, и каза тихо:
— Под новорозите пред къщата на Кай.
Той слезе от влака и изчезна сред тълпата други ученици, а аз продължих към Разсадника. В главата ми въпросите се блъскаха един в друг: Защо Ксандър беше скрил артефакта в двора на семейство Маркъм? Знаеше ли, че принадлежи на Кай, или беше съвпадение, че е избрал дома им за скривалище?
Знаеше ли какво съм започнала да изпитвам към Кай?
Каквото и да знаеше или да предполагаше Ксандър, едно беше сигурно: не би могъл да избере по-добро място. Всички бяхме задължени да поддържаме градините си чисти и изрядни. Никой нямаше да заподозре нищо, ако Кай започнеше да копае в двора си. Само трябваше да му кажа къде да копае.
Като всички други и Кай зяпаше през прозореца, докато се носехме към Разсадника. Дали беше видял целувката на Ксандър? Дали му пукаше? Той не отвърна на погледа ми.
— За следващия етап от похода ще се катерите по двама — каза Офицерът, когато стигнахме до подножието на Хълма. — Всички сте разпределени с друг катерач в зависимост от способностите ви след анализа на събраните данни от предишните ви изкачвания. Това означава, че Кай ще се катери с Касия, Ливи е партньор с Тай…
Лицето на Ливи помръкна, а аз се опитах да не разкривам никакви емоции.
— Целта на изкачването ни по този Хълм е различна — каза Офицерът. — Няма да стигнете до върха му. Обществото иска от нас да използваме времето си, за да отбележим всички препятствия из територията. — Махна с ръка към скупчените до него торби. Бяха пълни с червени платнени ленти. — Всеки екип ще вземе една торба. Завързвайте ленти по клоните на паднали дървета, пред особено опасни гъсталаци и т.н. По-късно след вас ще мине екип по поддръжката. Те ще разчистят и ще павират път по Хълма.
Щяха да павират Хълма. Добре, че дядо не беше жив да види това.
— А ако ни свършат лентите? — изхленчи Лон. — Не са разчиствали Хълма от години. Навсякъде ще има препятствия! Може да се наложи да маркираме всяко дърво по пътя си.
— Ако ви свършат лентите, правете пирамиди от камъни пред рисковите места — отвърна Офицерът. Обърна се към Кай. — Знаеш ли как да правиш такива пирамиди?
Усетих секунда колебание, преди Кай да отговори.
— Да.
— Покажи им.
Кай събра няколко по-малки камъка от земята около нас и ги струпа един върху друг, първо най-големия, после по-дребните. Ръцете му се движеха бързо и уверено, по същия начин, както когато ме учеше да пиша. Каменната кула изглеждаше несигурна, но не падаше.