— Все още не, каза той, но иронията в гласа му ми се стори пресилена.
Едно е да направиш избор и съвсем друго никога да не си имал тази възможност. Чувство на студена самота пропълзя през тялото ми. Какво ли е да бъдеш сам? Да знаеш, че никога няма да можеш да избереш нещо друго?
И тогава осъзнах, че статистиките, които Служителите ни даваха, не ме интересуваха. Знаех, че много хора бяха щастливи, и се радвах за тях. Но това беше Кай. Дори да беше единственият човек, който щеше да остане самотен край пътя, докато всички останали деветдесет и девет процента бяха щастливи и с пълноценен живот, това вече не ме устройваше.
Не беше правилно. Осъзнах, че не ме е грижа за офицера, който ни чакаше в подножието на Хълма, нито за другите от групата, катерещи се сред дърветата, нито за когото и да било другиго. И тогава разбрах колко опасно беше всичко това.
— Но ако можеше да бъдеш подбран за двойка — попитах тихо аз, — какво щеше да бъде момичето за теб?
— Ти — каза той, без да ме изчака да довърша. — Щеше да си ти.
Не се целунахме. Не направихме нищо, просто стояхме там, хванати за ръце, със затаен дъх. Вече не можех да си отида кротко, нито сред тъмнината, нито сред светлината. Дори и от това да зависеше сигурността на родителите ми, на семейството ми.
Дори и заради Ксандър.
22.
Няколко дни по-късно седях в часа по Език и грамотност и зяпах инструкторката, която ни обясняваше колко е важно да се съставят сбити и ясни съобщения, когато общуваш по комуникационния портал. После, сякаш за да илюстрира твърдението й, едно такова съобщение дойде по главния портал в класната стая.
„Касия Рейес. Процедурно съобщение. Забелязано е Нарушение. Ще ви потърси Служител, за да ви ескортира“.
Всички погледи се впериха в мен. В стаята се възцари пълна тишина: учениците спряха да печатат по клавиатурите си, пръстите им застинаха. Дори по лицето на инструкторката премина изражение на чиста изненада; тя не се и опита да продължи да преподава. Беше минало много време, откакто някой тук беше извършвал Нарушение. Особено такова, което си заслужаваше да бъде обявено публично.
Изправих се.
В известен смисъл бях готова за това. Очаквах го. Никой не може да наруши толкова много правила и да не бъде хванат в някакъв момент.
Събрах четеца и записвача си, пъхнах ги в чантата си при цилиндъра с таблетките. Изведнъж ми се стори много важно да бъда готова за идването на Служителката. Защото изобщо не се съмнявах кой Служител щеше да дойде за мен този път. Първата, от градинката пред Игралния център, онази, която ми каза, че всичко ще бъде наред и нищо няма да се промени след моя Подбор.
Дали ме беше излъгала? Или беше казала истината и всички решения, които бях взела след това, бяха превърнали думите й в лъжа?
Учителката ми кимна и аз напуснах стаята; бях й благодарна за този простичък мил жест.
Коридорът беше пуст и дълъг, повърхността на пода лъщеше и леко се пързаляше от скорошното измиване. Поредното място, където не ми беше позволено да тичам.
Нямах търпение да дойдат да ме вземат. Тръгнах по коридора, стъпвах внимателно по подредените в прави линии плочки, за да не се подхлъзна и да не падна. Внимавах за всичко. Внимавах да не се затичам, докато очите им ме наблюдаваха.
Тя беше там, в градинката до училището. Трябваше да мина по алеята и да седна на поредната пейка в нейно присъствие.
Тя чакаше. Аз вървях.
Жената не се изправи, за да ме посрещне. Приближих я, но не седнах до нея. Навън беше слънчево и присвих очи, защото белотата на униформата й и металната пейка ме заслепяваха — и двете бяха остри, с ясни очертания, искрящи на слънчевата светлина. Запитах се дали виждаме нещата различно сега, когато и двете вече знаехме, че пред нас има и друго, не само това, което се надяваме да видим.
— Здравей, Касия — каза тя.
— Здравейте.
— Напоследък името ти се появи в докладите на няколко министерства. — Направи ми жест с ръка да седна. — Каква е според теб причината за това?
Може да има множество причини, помислих си аз. Откъде да започна? Не предадох артефакти, прочетох откраднати стихотворения, научих се да пиша. Влюбих се в някого, който не е подбран за мен, и скрих това от истинския си Партньор.
— Не съм сигурна — казах.
Жената се изсмя.