— Положително, мистър Уинтърс — повтори той. — Нашата организация е в състояние да борави с всякаква собственост, колкото и голяма да е тя.
Тази липса на ентусиазъм направи това което търсех доста трудно за напипване. Предположих, че той умишлено играе по този начин.
— Аз казах, че бих могъл да я убедя. Това не значи, че непременно ще го направя — казах му, като се придвижвах малко по малко към целта си. Той пак потри дебелия си нос с тлъст показалец.
— Ако предпочитате да чакате и да видите как се справям с фондацията „Шели“, ще бъда щастлив да оставя решението на вас — отвърна той благо.
Тази словесна схватка не ме водеше доникъде. Трябваше направо да изляза на открито. Усмихнах му се.
— Хайде да не хвърчим нависоко. Да слезем на земята и да си разкрием картите. Аз имам едно ценно предложение, за което всяка управленска фирма в града би подскочила до тавана. Предоставям го на вас. Колко има за мен?
Кръглото му лице не промени израза си. Той се втренчи в мен.
— Колко има за вас? — повтори той. — Мисля, че не ви разбирам, мистър Уинтърс. Вие казахте, че сте слуга на банковата корпорация „Пасифик“, нали?
— Аз не съм слуга на никого — Казах рязко, като бутнах брадичката си пред лицето му. — Случайно работя за банката, но наскоро предвиждам сериозни промени. Сигурно ви интересува това, че банката желае да задържи услугите на „Харисън и Форд“. Нека да застанем с лице към фактите, мистър Хау. Вашата фирма не се оценява като най-уважаваната в града. Банката не би ви дала никаква сделка и вие го знаете добре. Аз мога сам да задвижа това. Случайно имам голямо влияние върху мис Шели. Виждате ли някакво основание, поради което да ви предам нейния бизнес срещу нищо?
Той ме заоглежда продължително.
— Да, мога да разбера вашата гледна точка. Какво искате, мистър Уинтърс?
Най-после го бях изкарал на чист въздух.
— Хиляда долара, мистър Хау. Срещу това още сега ще ви дам писмо, което ви упълномощава да поемете цялата собственост на мис Шели.
Той се втренчи надолу в белоснежната си попивателна, после вдигна глава.
— Бих предпочел писмо, подписано лично от мис Шели. Дайте ми такова и ще получите парите си.
Не предвиждах никакво затруднение да склоня Вестъл да му даде писмото.
— Ще го донеса тук утре по пладне.
— Много добре. Щастлив съм да върша делова работа с вас, мистър Уинтърс. Ще успеете ли да се оправите?
— Имайте парите в брой, мистър Хау.
— Разбира се. Приятен ден, мистър Уинтърс.
Вън на улицата спрях, за да избърша изпотеното си лице. Беше лесно да се подхвърли примамката на Бърджис, но сега се чудех дали не направих погрешен ход със същия начин на изнудване на Хау. Разбира се, той можеше само да спечели от тази игра с мен, но ако ме докладваше на банката, работата ставаше сериозна. Не вярвах, че би го направил. Нямаше никакъв шанс да получи бизнеса на Вестъл, ако не играе по моята свирка.
Запалих цигара и прекосих тротоара към „Кадилака“. Трябваше да рискувам. Ако играта излезеше сполучлива, щях да бъда с печалба от хиляда и петстотин долара. Трябваше да съм луд, за да не поема риск за толкова пари.
В банката намерих на бюрото съобщение да се обадя на Стърнууд веднага щом се върна. За миг сърцето ми подскочи като пъстърва, току-що извадена на суша. Дали пък Хау или Бърджис не са му се обадили? Усетих студена пот да избива по лицето ми, докато влизах в кабинета на Стърнууд.
Той вдигна поглед и се усмихна.
Засякох тази усмивка и разбрах, че всичко беше наред. Прииска ми се едно питие така, както никога по-рано не бях желал.
— Влез, Чад, и седни!
Смъкна ми се бремето и ме обля приятна вълна.
— Мис Шели изглеждаше много доволна от теб, моето момче. Фактически тя си направи труда да ме повика само заради теб — каза Стърнууд, ухилен до уши. — Това не бе се случвало никога досега.
— Вие знаете как е, сър — промърморих небрежно. — Ние просто успяхме.
— Ще кажа, че ти успя. Мис Шели ми намекна, че ще трябва да получиш свой кабинет тук — каза Стърнууд, смеейки се тихо. — Изглежда, че тя иска да ни посети и да разисква някои неща насаме с теб.
Тази новина ме изненада. Не бях очаквал Вестъл да постави моя проблем вместо мен. Чудех се дали в края на краищата не бях направил по-голям удар, отколкото мислех досега.
— Мисля, че това е чудесно предложение — продължи той. — В действителност, твоят кабинет е вече напълно готов. Аз наредих да го приготвят още щом мис Шели повдигна въпроса. Искам да я насърча да идва тук по-често.
— Съгласен съм, сър.
— Ще имаш канцеларията, съседна на стаята на Шели — обясни Стърнууд. — Има хубава гледка и е що-годе добре мебелирана. На мис Пудчайлд съм разяснил подробно как да ти служи като стенограф.
— Благодаря ви, сър — казах аз, като се опитвах да не разбере колко съм изненадан от всичко това.
— Какво ще кажеш по трите проблема, които мис Шели повдигаше? — попита ме топ. — Как се оправи?
По пътя към банката имах време да обмисля как най-добре да отговоря на този неизбежен въпрос.
— Е, добре, сър, успях да я откажа от проблема с палтото от норки. Отне ми доста време, но я накарах да разбере, че ние няма да отстъпим. Бях доста рязък. Казах й, че това е данъчна измама и че може да бъде преследвана за нея. Това я уплаши.
— Добре свършено! Няма защо да крия и да не ти кажа, че ние се страхувахме да се борим по тоя начин с нея — каза Стърнууд, доста изненадан. — Тя има много експлозивен нрав. А какво стана по другите два пункта?
Повдигнах рамене.
— Съжалявам, сър, но тя е действала преди аз да пристигна. Мисля, че Ледбийтър не се е отнесъл правилно с нея. Тя е почувствала, че я подмятат и е показала независимост. Продала е къщата на Бърджис и е прехвърлила събирането на наемите на „Стайнбек и Хау“, като е повишила последните с петнадесет процента. Хау я уверил, че може да събере допълнителните пари без затруднение.
Стърнууд изглеждаше сякаш бе глътнал пчела.
— „Стайнбек и Хау“?! Но те са измамници! Хау е изпечен мошеник!
— Аз й казах същото, но тя ми отвърна да си гледам личната работа. Хау би могъл да извлече купища пари от нея. С ваше разрешение, сър, предлагам да използвам малкото влияние, което имам върху нея и да се опитам да я убедя да ме остави да се занимавам директно с Хау. Може би ще успея да му сложа юзда.
Очите на Стърнууд внезапно светнаха.
— Влияние? Какво имаш предвид? Какво влияние имаш ти върху нея?
Осъзнах с малко закъснение, че бях се доверил твърде много. Сега аз нямах работа с Моу Бърджис.
— Зная, че звучи малко прибързано, сър, но мис Шели даваше вид, че ще приеме моите съвети.
Той продължаваше да се вглежда в мен.
— Ние не искаме да сложим юзди на Хау, Чад. Ние искаме да се отървем от него. Мисля, че ще е по-добре сам да поговоря с мис Шели.
Почувствах се твърде зле. Ако той телефонираше на Вестъл за Хау и научеше, че тя дори не подозира за съществуването му, щях да се окажа в страшна бъркотия.
Когато той посегна към телефона, аз казах:
— Един момент, сър. Знаете я каква е. Ако й опонирате и вие, тя може да си помисли, че я подмятаме още повече.
Ръката му се задържа на телефона.
— Мой дълг е да я предупредя за Хау — каза той рязко. Изпаднах в затруднение да контролирам гласа си.
— Когато тя ми каза какво е сторила, аз наистина възнегодувах срещу Хау, сър. Накрая тя се ядоса и каза, че ако чуе още нещо за Хау от нас, ще закрие сметката си.
Той махна ръката си от телефона, сякаш последният заплашваше да го ухапе.
— Ако мога да я убедя да ми позволи да проверявам всички съобщения за наемите, които постъпват, не виждам как Хау може да навреди.
Той потърка брадата си и кимна.
— Мислиш ли, че можеш?
— Така мисля, сър.
— Може би аз по-добре…
— Ще бъда доволен, ако ме оставите да опитам пръв. Ако не успея, тогава поемете вие. Това ще ви даде добро извинение да говорите с нея. Може да кажете, че аз не съм изложил правилно нашия случай.
Изглежда това му се хареса, защото се отпусна назад в стола си.
— Добре. Виж я утре и си поговори с нея. Ако не успееш, аз ще поговоря — внезапно той се усмихна. — Поне си спрял работата с коженото палто. Това ме смущаваше. Там си се справил добре.
— Благодаря ви, сър.
Не ми стигна бързината да изляза от офиса му.