Тя седеше в едно кресло по червени бикини, сутиен и чорапи като рибарска мрежа, поддържани опънати нагоре от набрани небесносини жартиери. Ако вие харесвате заоблени жени, такива като Джейн Ръсъл, тогава ще харесате и Глория. Русата й копринена коса беше подстригана късо като на паж, дребното й дръзко личице не бе по-хубаво от това на кое да е момиче, леко безлично и леко привлекателно.
— Чакам те вече часове, миличък — измънка тя жаловито. — Страх ме е, че изпих всичкото ти уиски.
— Нищо, дай каквото е останало — казах аз, — а ти влез в кревата и мирувай. Трябва първо да свърша една работа.
Отидох до телефона и набрах номера на Вестъл. Докато чаках да ми се обадят, Глория отвори гардероба и избра от половината дузина найлонови нощници, които винаги държах на разположение, една червена. Тази нощница беше прибавила към колекцията самата тя.
— Не тази, за Бога — казах й, — в нея изглеждаш като пожарникар.
Тя ме погледна похотливо през рамо.
— Точно за това ще я сложа. Тази нощ имам намерение да действам като пожарникар.
В слушалката някой се обади:
— Домът на мис Шели.
— Тук е мистър Уинтърс. Свържете ме с мис Шели.
— Почакайте един момент, сър.
Докато чаках, наблюдавах Глория, която прекоси стаята и се затвори в банята. По линията се чу пукане и гласът на мис Долън.
— Да, мистър Уинтърс?
— Аз поисках мис Шели…
— Съжалявам, но мис Шели се оттегли.
— Не може ли да поговоря с нея за момент?
— Опасявам се, че не.
— Жалко. Нищо, няма значение. Ще й кажете ли, че съм се обаждал? Исках да зная дали е преодоляла разгорещяването и възбудата от боя.
— Ще й предам.
— Благодаря — спрях за момент и продължих — и, мис Долън, не съм ви благодарил още за…
Линията беше прекъснала.
Това беше вторият път, когато тя ми затваря телефона. Аз треснах слушалката върху вилката и навел глава, пийнах още малко уиски, като се мръщех срещу килима. Мис Долън започваше да ме интересува.
Глория излезе от банята, облечена в ярката червена нощница.
— Вестъл Шели ли търсеше сега? — попита тя, докато се изтягаше на леглото.
— Точно нея — отговорих и набрах домашния телефон на Блейкстоун.
— Тя ли беше тази, която взе за боксовите мачове вместо мен?
— Точно тя.
— Ало — изръмжа гласът на Блейкстоун.
— Тук е Чад — Казах му. — Слушай, Райън, можем да започваме. Уреждам четвърт милион в бонове да се вземат в брой утре и откривам специална сметка на името на мис Шели в Западнокалифорнийската Банка. Твоята работа е да въртиш тези пари и да й даваш месечна печалба. Границата ни за загуби е двадесет хиляди. Премини я и губиш сметката.
— Със сигурност няма да мина над пет хиляди загуба — отговори Блейкстоун. — Ще третирам сметката, като че ли е моя. Струва ми се, че ти и аз ще изкараме някой и друг долар.
— Това е идеята ми. Още нещо, Райън. Искам седмични сведения от теб, показващи точно какво вършиш в момента и какво възнамеряваш да вършиш. Ще оставя ходовете на теб, но искам сводната всеки понеделник сутрин. Ясно ли ти е?
— Разбира се. Ще я имаш.
— Добре. Започвай утре. Когато се нуждаеш от пари, обади ми се.
— Остави на мен, Чад.
Когато свърших, Глория прошепна:
— Чад, миличък…
Въздъхнах.
— Бях те забравил, какво има?
— Сценка ли разиграваше или това беше Маккой?
Погледнах към нея и се усмихнах. Тя беше полулегнала, малкото й личице стоеше нащрек и бебешко сините й очи изпъкваха възбудено.
— Не трябваше да слушаш какво говоря.
— Нима искаш да кажеш, че имаш четвърт милион?
Глория можеше понякога да бъде отегчителна. Важното беше, че можеше да си държи езика зад зъбите. Изведнъж изпитах остра нужда да разкрия на някого всичките си машинации с Вестъл.
— От последния път, когато ти беше тук — казах аз, — настъпиха някои промени. Аз станах финансов съветник на мис Вестъл. С малко късмет мога да понатрупам пари.
— Чувала съм, че тя е един малък ужас — каза Глория, като мързеливо се излегна на кревата.
— Така е — казах й, — но видимо моят мъжки чар, в комплект с нейния имидж, направиха голям хит. Тя почти ме прелъсти тази вечер.
Глория вдигна главата си и ме зяпна.
— Нали не се шегуваш?
— Сигурно не. Направих всичко възможно да не бъда груб, когато я отблъсквам. Ако не беше толкова отвратителна, сега щях да съм в нейния копринен диван, но за щастие не съм така закъсал.
— Ах ти, тъпо мъжленце — възкликна Глория, като се изправи внезапно. — Мислех, че имаш поне малко мозък в красивата си глава.