Когато се върнах на горната палуба, ревнив и разярен, от тъмнината се появи Вестъл.
— Къде беше, Чад, скъпи? Търсех те навсякъде.
— Не можеш ли да ме оставиш сам поне за секунда? — изръмжах аз. — През целия ден си мотала пръсти из косата ми — шмугнах се край нея, влязох в кабината си и се заключих.
Знаех, че не трябва да й говоря така. Нервите ми обаче не издържаха. Не можех вече да я понасям. Съблякох се, сложих си пижамата и легнах на кревата. След няколко минути чух Вестъл да влиза в кабината си.
Ако можеше само този досаден меден месец да свърши и да се върна в Литъл Идън, помислих си и се присегнах за цигара. Веднъж да се върнем там и може би щях да хвана здраво в ръце положението.
— Чад!
Вдигнах глава и се намръщих. Вестъл ме викаше от другата стая.
— Какво има?
— Искам те.
Колебаех се, след това сбих рамене, станах от леглото и отворих вратата. Тя седеше пред тоалетката. Лицето й бе сериозно. Гледаше право в очите ми и аз се обърках, като разбрах, че не мога да издържа на директния й поглед.
— Влез, Чад. Искам да ти говоря.
— Почти бях заспал — промърморих, но влязох вътре и седнах на леглото. — Какво има?
Тя завъртя лице, така че да гледа пак в очите ми.
— Ето какво искам да зная — каза тя, като сви ръцете си в юмруци. — Не си ли щастлив, Чад? Съжаляваш ли вече, че се ожени за мен?
Не бях очаквал такава фронтална атака и се сепнах. Бях се оженил за нея заради седемдесетте й милиона и бях загубил от зрение този очевиден факт. Въпросът й ме разтърси.
— Щастлив? Защо? Разбира се, че съм. Какво те кара да мислиш, че не съм?
Тя потопи погледа си в моя.
— Начинът по който се отнасяш с мен. Постъпваш, като че ли ме… ме мразиш.
— Но, Вестъл…
Станах от леглото и отидох при нея. Играех опасна игра. Проклинах се, че показах картите си така открито.
— Не, не ме докосвай — извика тя, като се сви и отдръпна. — Ти развали нашия меден месец. Аз си отивам у дома. Не желая да идваш с мен. Особено ако ще се държиш, както досега. С мен не можеш да се отнасяш така! Няма да го позволя!
— Какви безсмислици говориш?! — казах остро. — Разбира се, че не съм развалил медения месец! Какво мога да сторя, когато цялото това проклето разглеждане ме отегчава до смърт. Това е най-глупавият начин за прекарване на меден месец. Когато двама млади се обичат, те нямат нужда да се ровят из разни развалини по цял ден.
Тя погледна крадешком към мен.
— Ти не се държиш като влюбен в мен — извика буйно тя. — Ти даже не спиш с мен!
Сега вече започнах да се страхувам. В дъното на коридора виждах един развод. Трябваше да се измъкна някак от това положение.
— Как… Вестъл… по начина, по който ти се държеше, аз реших, че ти не желаеш да спиш с мен — извиках на свой ред аз.
— Как можеш да кажеш такова нещо? — възкликна Вестъл и скочи на крака. — Ти беше тоя, който каза, че физическата страна на брака не значи нищо за теб. Нима ме лъжеш непрекъснато?
— Слушай сега, Вестъл, не желая да говориш глупости. Имаше някакво недоразумение. Онази нощ се провалихме и ти го знаеш. Провалихме се, понеже ти действаше така, сякаш те отблъсквам. Какво тогава се чудиш, че се преместих в друга стая?
— Ти да ме отблъскваш? — Каза тя като се обърна настрани. — О, Чад, как можеш да кажеш такова нещо! Аз те обичам!
— Такова беше впечатлението, което остави в мен. Смятах, че се съобразявам с желанията ти, като отивам в другата стая. Искаш да кажеш, че искрено желаеш да споделя тази стая с теб?
Беше толкова загрижена да уреди нещата между нас, че не искаше да остави никакво съмнение.
— Разбира се, Чад — започна да трепери. — Искам да бъдем всичко един за друг. Нали и ти го искаш, Чад?
Дали го исках? По дяволите!
— Искам го естествено. Проклятие! Държим се като чифт глупаци! Мислех, че си се разочаровала от мен. Мислех, че искаш да останеш сама. Съжалявам, Вестъл, но ти наистина създаваше такова впечатление.
— О, Чад!
Тя започна тихо да плаче. Насилих се да се приближа към нея и да я прегърна.
— Всичко е наред, Вестъл. Не се разстройвай.
Мислих си за проклетите й пари. Какъв дявол ме бе накарал да си въобразя, че мога да ги спечеля, без да мина по този тежък път.
— Наистина ли ме обичаш, Чад?
— Обичам те.
Вдигнах я и без усилия я занесох до леглото. Усетих кокалестите й пръсти да се впиват в раменете ми.
Първата ми работа беше да изгася осветлението.