— Но аз искам да говоря с теб. Има толкова много неща, които искам да зная.
Тя се обърна и ме погледна.
— Нямаме време за приказки. Може и никога да нямаме. Има време само за любов набързо. Не искаш тя да научи, нали?
Помислих си за седемдесетте милиона долара.
— Не.
— Нито пък аз. Слушай, Чад, ако не вършиш точно това, което ти казвам, тази работа ще свърши твърде бързо. Нямам намерение да си загубя службата заради някаква любовна афера. Разбираш ли ме?
— Това е повече от любовна афера. Аз съм луд по тебе.
Тя докосна лицето ми с хладните си елегантни пръсти.
— Да, и аз съм луда за теб, но няма да рискувам. Ще намеря друг удобен случай. Разбираш ли?
— Е добре, аз намерих този случай — казах остро. — Щом тя получи това главоболие, аз си помислих за теб. Аз бях този, който уреди срещата ни.
— Така ли? — тя се засмя леко. — Но кой й причини главоболието, Чад? Без главоболието нямаше да можеш да направиш нищо.
Втренчих се в нея. Едно студено, ужасно усещане полази нагоре по гръбнака ми.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което казах. Това не е първият път тя да получава главоболия. Когато не мога да я понасям повече, давам й нещо. Безвредно е. Само я прави да се чувства зле и й причинява главоболие.
— Сигурна ли си, че е безвредно — казах й, тъй като всичко това не ми се харесваше никак.
— Разбира се. Един лекар, мой приятел, ми го даде. Съвсем безвредно е. Няма да я убие, ако това е, което искаш да кажеш.
— Да, точно това искам да кажа: опасно е да се играе с лекарства.
— Това не желаеш ли да се случи пак?
Вгледах се надолу в святкащите й сини очи. В стегнатото й, решително лице имаше нещо, което ме стресна.
— Ти трябва да я мразиш, Ив.
— Повече от който и да е друг на света — каза тя меко. — Дори повече от теб.
— Какво ти е сторила?
— Нищо. Съвсем нищо. В действителност тя винаги е била толкова добра към мен, колкото въобще може да бъде спрямо някого. Само, че тя има всичко, което аз желая, а тя не заслужава да го притежава.
— Тогава защо, по дяволите, работиш за нея?
— Защо ти се ожени за нея, Чад?
— Това е различно.
— Не е. Ти се ожени за нея заради парите й. Аз работя за нея, за да мога да живея в сянката на нейния разкош — тя погледна навън през прозорчето на кабинката. — Имаме още само няколко минути. Целуни ме, Чад!
Притиснах я до мен и впих устни в нейните. Не вярвах, че това ми се е случило. За пръв път в живота си се бях влюбил в жена. Ив беше в кръвта ми като някакъв вирус, които ме изгаряше.
— Не повече, мили — тя ме бутна назад. — Трябва да се съобразяваме с фактите, Чад — продължи тя, като оправяше косата си, — може да нямаме такъв случай. Това е опасно. Ти не я познаваш, както аз. Тя е мнителна и ревнива, и ще разкрие всяка тайна.
— Ще измисля нещо. Ще бъде по-лесно, когато се върнем в Клифсайд.
— О, не, няма. Ще бъде много по-трудно. Тя ме държи в кръга на повикване всяка минута на деня. От тебе ще очаква да бъдеш с нея през нощта. Ще бъде почти невъзможно за нас да се срещнем сами.
— Ще измисля някакъв начин.
— Трябва да бъде безопасно. Точно така е.
— Ще бъде безопасно.
Гондолата се плъзна до стъпалата при Сан Марко.
— Нека да отида първа, Чад. — Тя се наведе напред и ме целуна. — Обичам те.
Гледах я като се измъква от кабинката. Почаках около минута, след това излязох от гондолата, разплатих се с гондолиера и бавно се върнах в хотела.
Разбрах, че след това преживяване с Ив животът ми с Вестъл става невъзможен. Не смеех дори да мисля за бъдещето. В този момент, като си мислех за хубостта и страстта на Ив и за нейната любов към мен, единствената ми надежда беше, че Вестъл би могла да умре. Ако тя умре, моят проблем е решен. Дори тогава, все още никак не ми минаваше през ум да я убия.
Глава IX
Седмиците се нижеха бавно и заедно с това започнах да разбирам истината, която Ив беше казала. Изглеждаше невъзможно да се намери друг удобен случай да бъдем сами.
След три дни нервите ми бяха опънати до скъсване. На шестия ден реших да действам. Когато бях в банята, под душа, телефонирах в спалнята на Ив. Вестъл беше в леглото си. Знаех опасността. На нощното й шкафче имаше разклонение от телефона и тя можеше лесно да чуе нашият разговор. Мислех си, че няма да чуе от шума на течащата вода. Прошепнах номера на Ив на телефониста и докато чаках, се ослушах напрегнато за някакво чаткане, да ме предупреди, че Вестъл е вдигнала слушалката си.
Чух гласа на Ив:
— Да!
— Трябва да направиш нещо за тази нощ, — й казах. — Не мога да продължавам…
Чух изщракването на телефона на Вестъл. Сигурно и Ив го беше усетила, тъй като бързо прекъсна.