Беше мъничка. Първото нещо, което се набиваше в очи бе косата й с цвят на морков, подстригана небрежно и неравно заобикаляща главата й като пламъци.
Беше болезнено слаба. Големите й, блестящи очи бяха хлътнали дълбоко в орбитите, заобиколени от тъмни кръгове. Малкият й, костелив нос приличаше на човка. Устата й бе голяма и скрита зад дебел слой кървавочервено червило.
Аз я гледах и тя ме гледаше.
— Вие сте Чад Уинтърс? — попита тя.
Имаше изненадващо дълбок и богат тембър в рязък контраст с размерите си.
— Да, мис Шели. Приех длъжността от Ледбийтър. Несъмнено мистър Стърнууд… — млъкнах, защото явно не ме слушаше. Беше отворила уста да говори.
— Вие ли написахте това? — тя размаха бележката ми.
— Да.
Гледаше ме преценяващо и аз почувствах неудобство.
— Вие сте много привлекателен, мистър Уинтърс. В моя чест ли се облякохте така?
— Разбира се. Изглежда бързо се отегчавате от конвенционалния банков чиновник. Досега сте използвала петнадесет и останах само аз. Помислих си, че една смяна на пейзажа ще ви хареса.
— Умно сте постъпил — тя отново размаха бележката ми. — А и това е умно. Аз имах намерение да ви оставя да ме почакате известно време.
— Помислих си го и затова написах бележката.
Тя наведе глава настрани, проучи ме още малко и посочи края на леглото.
— Не бихте ли седнал?
Изкачих четирите стъпала към площадката и седнах в единия край на леглото.
— Каква е тази история с коженото ми палто? — попита тя, а очите й напрегнато проучваха лицето ми.
Дори и да не бях се потрудил върху папките на Шели през изминалата седмица, аз бях отделил значително внимание на трите точки, които бяха вкарали Ледбийтър в беля. Имах решения и за трите, но не бях сигурен доколко безопасно ще е да ги представя.
— Преди да вляза в подробности, бих искал да получа вашето уверение, че ако не одобрите моите предложения, вие ще забравите, че съм ги направил.
Видях в очите й краткотраен изблик на изненада и интерес.
— Слушам ви.
— Досега, мис Шели, вие сте била недоволна от начина, по който банката е управлявала вашите дела. Доколкото разбрах, банката е поела грижата да ви дава съвети, които не сте искала да приемете. С други думи, образно казано вие и банката сте били на срещуположните брегове на реката. Аз смятам да пресека тази река и да работя на ваша страна.
Тя ме изучаваше.
— Вие започвате да ме заинтригувате, мистър Уинтърс. Сега кажете за палтото.
— Вие искате то да бъде включено в списъка на разходите. От гледна точка на банката и на данъчните органи, това е едно неоправдано и смехотворно предложение.
Тя продължаваше да ме гледа втренчено, с безизразно лице.
— Случва се понякога — продължих — и аз да подкрепям някои удари върху правителството, особено ако мога да се измъкна невредим. Но не такова е становището на банката.
— Становищата на банката нямат значение.
— Все пак, поне за момента, ние трябва да се съобразяваме с банката, понеже само чрез нея аз мога да превърна средствата в законен разход. Цифрите на банката се приемат от данъчните власти без питане. Разбира се, в подкрепа на цифрите си банката трябва да има фактури, но от опит знам, че такива фактури се изискват от дъжд на вятър.
— Продължавайте, мистър Уинтърс, слушам ви внимателно.
— Единственият начин да вмъкнем това кожено палто в служебните ви разходи е като го преобразим в нещо друго — аз спрях за секунда, две, след това продължих, — и това се нарича извършване на измама.
Настъпи внезапна, дълга тишина.
Много неща зависеха от нейната реакция. Лицето й не ми говореше нищо. Очите й продължаваха да ровят в моето съзнание.
— Бихте ли повторил това, мистър Уинтърс? — Каза тя меко. Поколебах се един миг. Нима сам си натиквах главата? Щеше ли да посегне към телефона и да се обади на Стърнууд?
— Би било измама спрямо бюджетния приход, мис Шели. Биха могли да ви глобят сериозно или дори да ви пратят в затвора.
— А би ли могло да се открие?
С облекчение поех дълбоко въздух. Тя ми беше казала всичко което исках да зная. Останалото беше лесно. Ако бе пренебрегнала внушението за измама, аз щях да угасна. Тя обаче мислеше само дали ще я разкрият или не.
— Начинът, по който бих го третирал, довежда до риск едно на петстотин. Това, мисля, е един разумен риск.
— Как ще го решите?
— Доста отдавна, през 1936 година баща ви извършил обширни ремонти на много от своите стопанства. Тези поправки се явявали законни разходи, той предявил иск и му уважили сумите. Данъчните власти не пожелали да видят разписките. Те приели думата на банката, че работата била извършена. Аз имам тези разписки. Изличих им датите и ги заместих с тазгодишни дати. Сега имам комплект от разписки от последно време за обширни ремонти на три ферми, които данъчните власти не са виждали никога, на сума тридесет хиляди долара. Тази сума ще надхвърли покритието на цената на вашето кожено палто, нали, мис Шели?