Смятам да ви изпратя тези две ролки по пощата и бих ви посъветвал да действате бързо. Тази барака е адски гореща, а Ив Долън е мъртва.
Съжалявам, че не мога да направя нищо повече за нея, но най-малкото е да ви кажа къде е тя.
Мен ще ме намерите твърде бързо. Някои ще докладва за горяща кола долу в пропастта съвсем скоро.
Признавам, че нямам смелост да използвам пистолета на Ив и да пусна един куршум в главата си. Най-лесният и прост изход за мен е да вляза в „Буика“ и да отида по пътя до мястото на счупването на мантинелата. След това ще скоча след Вестъл. Това мога да направя. Всичко, което трябва да свърша е да карам бързо и да завъртя волана настрани в подходящия момент.
От това не ме е страх. Поне ще продължи само няколко секунди. Когато падна, няма да чувствам нищо.
Кой знае? Вестъл може и да ме очаква. Ще падне голям смях, ако наистина ме чака, но някак си не ми се вярва. Сега ми минава през ум, че наистина няма да чувствам нищо, когато падна: само тишина, спокойствие и тъмнина, а това не ме плаши.
Сбогом, господин районен прокурор и благодаря, че ми отделихте толкова много от времето си.
Подписвам се: Чад Уинтърс. Пожелайте ми късмет.
Един прашен силно износен „Форд“ идваше с тракане по пътя край брега от Идън Енд. Чад го видя, бутна стола си назад и стана. Една сурова, изкуствена и застинала усмивка правеше красивото му лице злобно и страшно. Наведе се напред и взе френския ключ, който лежеше на масата. След това се добра до вратата на бараката и зае позиция до стената. Остана така безмълвен.
Шумът от двигателя на колата се усилваше. През отворения прозорец Чад я видя. Тя спря пред бараката. Чу затръшването на вратата.
- Тук ли си, Ив? — извика Лари, вървейки по горещия пясък към входа на бараката.
Чад чакаше. Дясната му ръка стискаше ключа с всички сили.
Вратата се отвори и Лари влезе.
Той никога не узна какво го удари. Тежкият френски ключ го уцели по темето със смазващ черепа удар. Беше мъртъв преди тялото му да докосне пода.
Чад стоеше над него и дишаше тежко. Сътресението от удара беше навехнало рамото му. Чувстваше инстинктивно, че няма нужда да удря повече.
Постави ключа на масата и коленичи до умрелия. Обърна го по гръб и без да гледа лицето му, бързо пребърка джобовете. Имаше един мек портфейл, съдържащ разрешително за шофиране, няколко писма и една банкнота от двадесет долара. В другия джоб намери една табакера, носна кърпичка и кутия кибрит, които остави върху масата. След това с бързи движения започна да съблича дрехите на мъртвия. Остави го само по долно бельо, чорапи и обувки.
Съблече своята собствена бяла, найлонова риза и моряшкия си панталон. Облече карираната риза на Лари, протрития му сив трикотажен панталон и спортното му яке. След това облече своята риза и панталона си на умрелия.
Това беше бавна, пипкава и отвратителна работа. Чад се потеше и трепереше, докато я свърши. Погледна часовника си. Наближаваше шест. Имаше три часа на разположение, преди да стане достатъчно тъмно, за да изпълни последният етап от плана си за бягство.
Нямаше намерение да прекара тези три часа в задушната барака. Погледна към мъртвата на дивана и направи гримаса. Нямаше намерение да остава тук и да се принуждава да я гледа непрекъснато. Прехвърли Лари напреко през раменете си и се заклатушка с него по горещия пясък към скрития „Буик“. Изтърси тялото на пода пред предната седалка. После се върна в бараката и с кафява хартия и канап, които намери в едно чекмедже, направи пакет от двете магнетофонни ролки.
Адресира колета до „Районния прокурор Ажон Харингтън“ и написа с големи букви „Спешно“.
Като хвърли един последен поглед наоколо, забеляза куфара на Ив до стената.
- Проклятие! Почти го бях забравил — каза на висок глас той.
Вдигна куфара, постави го на масата и го отвори. Върху набързо прибраните дрехи на Ив беше сложена кутията за бижута на Вестъл. Усмихна се, когато повдигна капака й. Ив не беше обърнала внимание на предупреждението му. Беше взела диамантите, както и повечето ценни бижута. В кутията имаше ценности на стойност над един милион долара.
Взе кутията и колета и се върна до „Буика“. След това седна на сянка и зачака. Нямаше представа колко време ще мине, докато Легит разбере, че тялото в колата не е неговото. Спомни си колко буйно беше горяла колата на Вестъл. Тялото щеше да стане неузнаваемо, но той не се съмняваше, че Легит ще провери това, което е останало от него с присъщото си съвършенство. Възможно беше зъбите на Лари да издадат истината, но всичко това щеше да отнеме време. Докато изследването се извършваше, той щеше да бяга. Щеше да има добър аванс от време. Нямаше да започнат лова, преди да се убедят, че тялото не е негово. Реши, че най-лесният начин е да си проправи път нагоре към Канада. От Канада можеше да отиде в Англия. Имаше пари, а парите можеха да му купят паспорт. Парите можеха да купят всичко. Беше сигурен, че спортният шанс е на негова страна.