Выбрать главу

Седеше с гръб към едно дърво, пушеше и мислеше, докато падна мрак. Следващият етап беше да кара до пътя върху скалата и да изпрати колата в пропастта. След като се увери, че колата гори, ще се върне в бараката и ще вземе колата на Лари. Ще започне пътешествието си по крайбрежието.

Щеше да бъде изморително да се върне обратно. Беше голямо разстояние и щеше да му отнеме повече от час, но нямаше друга алтернатива.

Влезе в „Буика“ и направи гримаса, когато кракът му се допря до прегънатото тяло на Лари. Когато започна да кара покрай брега се чудеше дали полицаите не пазеха горе по скалата. Ако бяха там, играта свършваше. Но не видя основание да го чакат там. Може да са оставили една двойка в къщата, но защо трябваше да оставят човек цяла нощ на пътя по скалата.

Това беше риск, които трябваше да поеме. Колата подскочи напред.

Караше бързо, като използваше само габаритните светлини. Много скоро започна дългото изкачване по завоите и сърцето му заби силно, когато наближи мястото на катастрофата с Вестъл. В тъмнината той забеляза зеещата дупка в оградата и спря.

Нямаше време за губене. Извади куфара си от колата и го остави на ивицата трева. Върху него сложи колетчето за прокурора и кутията с бижута на Вестъл. След това влезе в „Буика“ и го закара до ръба на тревата, насочен към счупената ограда.

Изключи от скорост и излезе от колата, като остави мотора да работи. Следващата стъпка беше деликатна. Колата трябваше да бъде намерена включена на скорост. Легит можеше да заподозре нещо, ако намереха скоростния лост в неутрално положение.

Чад се облегна вътре в колата, като държеше вратата отворена с рамото си. Натисна педала на съединителя с ръка, постави лоста на трета скорост, изтегли ръчната спирачка напълно, докато машината заработи на пълни обороти. След това освободи педала и се отблъсна назад.

Колата подскочи мощно напред.

Вратата се залюля със замах и удари Чад силно по рамото. Той се претърколи, като отчаяно се мъчеше да дръпне краката си, върху които минаха задните гуми на колата.

Видя как „Буикът“ изчезна, след това внезапно почувства, че краката му пропадат в пространството. Вече прехвърляше ръба на бездната! Заби пръсти в дебелата трева и извика тревожно. Усети останалата част от тялото си да се плъзва върху ръба и се залюля в пространството. Пръстите му се впиха в меката пръст и с мъка успя да се закотви.

Висеше там, сърцето му щеше да изхвръкне, а напрежението в ръцете му го обливаше със студена пот.

Пръстите на краката му търсеха опора, но не намираха нищо. Опита се да се издърпа нагоре, но склонът на който висеше, беше много стръмен.

Чу силният трясък на скали и камъни, причинен от ударите на колата върху издатините и потръпна. След миг небето бе озарено от оранжево-червен огън.

Усети, че силите в пръстите му бавно чезнат. Мисълта му бе грабната от сляп и отчаян ужас.

Направи последно усилие да се вдигне. Успя да опре коляното си някъде в скалата, когато снопчето груба трева, за което се държеше, се отскубна изведнъж и той започна продължителното, ужасяващото пътуване към смъртта.

Информация за текста

© 1954 Джеймс Хадли Чейс

© 1992 Любен Попов, превод от английски

James Hadley Chase

The Sucker Punch, 1954

Сканиране и разпознаване: Xesiona, 2008

Редакция: BHorse, 2008

Редакция: hammster, 2009

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Подхлъзването

Издателство „Дизайн“, Варна, 1992

Редакционна колегия: Константин Щерев, Румен Стоянов, Живко Казаков

Художник: Свилен Димитров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9529]

Последна редакция: 2009-12-26 22:42:50