— Аз мога да отгатна — Акос скръсти ръце. — Хаос.
— А след него още хаос — съгласи се Тека и кимна дълбокомъдрено. — С кратко затишие помежду им. За още хаос, разбира се.
Трудно му беше да си представи как изглежда Воа сега, когато — както вярваха шотетците — Ризек Ноавек беше убит пред очите им от по-малката му сестра. Но страната тънеше в хаос, когато Сайра излезе на арената, за да съсече брат си, очаквайки сънотворният еликсир, който се беше погрижила той да изпие същата сутрин, да подейства. Редовната войска навярно е превзела управлението под командването на Вакрез Ноавек, по-големия братовчед на Ризек, а може би хората, които живееха в покрайнините на града, бяха излезли на улицата, за да запълнят вакуума във властта. Както и да се бяха развили събитията, Акос си представяше улици, посипани с изпотрошени стъкла, кървища и късове хартия, които се носят по вятъра.
Сайра допря ръце в челото си и каза:
— И Лазмет.
Веждите на Тека се повдигнаха.
— Какво?
— Преди Ризек да издъхне… — Сайра посочи неопределено към другия край на кораба, където брат ѝ беше срещнал смъртта си. — Той ми каза, че баща ни е още жив.
Сайра не говореше много за Лазмет, затова всичко, което Акос знаеше, беше от часовете по история като дете и от слуховете, не че на тувхийските слухове относно шотетците можеше да се вярва. Семейство Ноавек взело властта в Шотет едва преди две поколения, когато оракулите за първи път предсказали ориста на семейството. Когато Лазметовата майка навършила пълнолетие, завладяла трона, а като предлог за насилствената смяна на властта използвала ориста си. Десет сезона след като се възкачила на престола, вече била изклала всичките си братя и сестри, за да нямат децата ѝ съперници за властта. Ето от какво семейство произхождаше Лазмет и по всеобщо признание той беше не по-малко жесток от майка си.
— Ох, не мога да повярвам! — изпъшка Тека. — Да не би във вселената да има някакъв закон, според който във всеки момент трябва да има поне един жив мръсник от Ноавек?
Сайра се завъртя към нея.
— Ами аз какво съм тогава? Мъртвец ли?
— Не си мръсница — отвърна Тека. — Но ако се подърлиш още малко с мен, ще си променя мнението.
По лицето на Сайра се появи леко задоволство. Акос си помисли, че тя е свикнала хората да я приемат като една от Ноавек.
— Каквито и да са вселенските закони по отношение на Ноавек — рече тя, — не знам как Лазмет е още жив, само че Ризек явно не лъжеше, когато ми го каза. Не се опитваше да изкопчи нещо от мен в замяна, само ме предупреждаваше… май.
Тека изпръхтя:
— Защото… обича да прави услуги?
— Защото го беше страх от баща ти — обади се Акос. Когато Сайра говореше за Ризек, винаги споменаваше колко много го е страх. Какво би могло да уплаши човек като брат ѝ повече от мъжа, който го беше направил това, което е? — Нали така? Той е най-уплашен от всички. Или поне беше.
Сайра кимна.
— Ако Лазмет е още жив… — Тя изпърха с мигли и притвори очи. — Това трябва да се поправи. Час по-скоро.
Това трябва да се поправи. Като математическа задача или техническа грешка. Акос не разбираше как някой може да говори така за баща си. Това го разтърси повече, отколкото ако беше видял, че Сайра е уплашена. Тя дори говореше, все едно баща ѝ не беше човек. Какво го беше виждала да прави, за да говори по този начин за него?
— Всяко нещо по реда си — изрече Тека малко по-внимателно от обикновено.
Акос се покашля.
— Да, нека най-напред да оцелеем при спускането през огранската атмосфера. Чак тогава може да убием най-могъщия човек в историята на Шотет.
Сайра отвори очи и се разсмя.
— Пригответе се за дълъг полет — додаде Тека. — Потегляме на път за Огра.
Глава 5
Киси
Аварийната капсула е голяма точно колкото да ни побере двете с Исае, притиснати една в друга. Рамото ми е залепено за стъклената стена. Върху малкото контролно табло напипвам ключа, който активира сигнала за бедствие. Той свети в розово и е единият от трите ключа пред мен, затова не е трудно да го позная. Щраквам го и чувам пронизителното изсвирване, което според Тека означава, че сигналът се изпраща. Сега не ми остава друго, освен да чакам Исае да се събуди и да се мъча да не изпадам в паника.
Пътуването на малък транспортен съд като онзи, който току-що напуснахме, пораздруса доста нервите ми на момиче от Хеса, напускало планетата си едва два-три пъти, но аварийната капсула е друго нещо. Тя е повече прозорец, отколкото под, кристалното стъкло се извива над главата ми и стига чак до пръстите на краката ми. Имам усещането не толкова че гледам в космическото пространство, колкото че то ме поглъща. Не бива да мисля за това, иначе ще се паникьосам.