Очите на Ризек срещнаха моите и аз се отнесох в спомен, сякаш той ме беше докоснал с ръка. Не в спомен, който той ми беше отнел, а който бях скрила от себе си.
Стоях в коридора зад Оръжейната зала, залепила очи в цепката на стената. Бях отишла там, за да шпионирам срещата на баща ми с известен шотетски бизнесмен, който беше станал собственик на бедняшките квартали. Правех го често, когато ми доскучаеше и исках да науча какво става в къщата. Но тази среща се беше провалила, нещо, което досега при скритите ми надзъртания не се беше случвало. Баща ми протегна ръка, вдигнал високо два пръста като золдски аскет, който дава благословия, а бизнесменът извади ножа си с резки движения, все едно се бореше със собствените си мускули.
Той вдигна ножа до вътрешното ъгълче на окото си.
— Сайра! — изсъска някой зад гърба ми и ме накара да подскоча.
Пъпчивият юноша Ризек коленичи до мен. Обхвана лицето ми с ръце. До този момент не бях усетила, че плача. Когато от съседната стая се понесоха писъците, той запуши ушите ми с длани и притисна лицето ми към гърдите си.
Отначало се съпротивявах, но той беше як. Чувах единствено блъскането на сърцето си.
Най-накрая той ме отдръпна от себе си, обърса сълзите от бузите ми и попита:
— Какво казва винаги мама? Тези, дето си търсят горчилките…
— Винаги си ги намират — довърших аз приказката ѝ.
Тека ме хвана за раменете, разтърси ме леко, викайки ме по име. Погледнах я объркано.
— Какво има?
— Сенките ти бяха… — Тя поклати глава. — Все едно.
Знаех какво иска да каже. По всяка вероятност дарбата ми беше подивяла и по цялото ми тяло пъплеха черни линии. Сенките се бяха изменили, откакто Ризек се опита да измъчва Акос в килиите под амфитеатъра. Сега се движеха по кожата ми, вместо да се вкопаят като черни вени под нея. Но бяха все така болезнени и виждах, че сегашният епизод е минал по-зле — образите пред погледа ми се мержелееха като в мъгла, а по дланите ми имаше следи от нокти.
Акос коленичи в кръвта на брат ми, пръстите му опипваха врата на Ризек отстрани. Видях как ръката му се отпусна и той се приведе, подпирайки се на бедрата си.
— Свършило е — прозвуча глухо гласът му, сякаш гърлото му беше намазано със слой мляко. — След всичко, което Сайра стори да ми помогне, след всичко…
— Няма да се извинявам — обади се Исае и най-накрая отмести поглед от Ризек.
Огледа лицата на всички ни — обградения отвсякъде от кръв Акос, ококорената Тека до рамото ми, мен и нашарените ми с черни линии ръце, Киси, която се държеше за корема до стената. Във въздуха се носеше лютата миризма на повърнато.
— Той уби сестра ми. Беше тиранин, палач и кръвопиец. Няма да се извинявам.
— Не става дума за него. Нима мислиш, че аз не жадувах смъртта му? — Акос се изправи рязко. По предницата на панталоните му текна кръв от коленете до глезените. — Естествено, че я жадувах! Той ми отне повече, отколкото взе от теб! — Беше толкова близо до нея, че се зачудих дали няма да я удари, но той само мръдна конвулсивно с ръце и толкоз. — Исках най-напред да поправи злодеянията си, да върне стария Айджа, аз…
Като че изведнъж му просветна. Ризек беше мой брат, но скърбеше той, не аз. Акос упорито и грижливо беше организирал всяка част от бягството на брат си, за да се окаже за пореден път спрян от по-могъщи от него хора. А сега беше успял да измъкне брат си от Шотет, ала не можа да го спаси и кроежите, борбата, опитите… всичко отиде напразно.
Акос се отпусна на близката стена, за да не падне, затвори очи и преглътна въздишката си.
Аз се измъкнах от транса.
— Качвай се горе — рекох на Исае. — Вземи и Киси с теб.
За миг тя като че се канеше да ми възрази, но не се колеба дълго. Накрая пусна на земята оръжието на убийството — обикновен кухненски нож — и отиде при Киси.
— Тека, отведи Акос горе — помолих я аз.
— Ти… — поде Тека и се спря. — Добре.
Исае и Киси, Тека и Акос ме оставиха сама с тялото на брат ми. Той беше умрял до един парцал и шише дезинфектант. Колко удобно, помислих си аз и потиснах напушващия ме смях. Или поне се опитах. Но той напираше. След секунди коленете ми омекнаха от смях и аз опипах главата си отстрани, където вместо коса сега имах сребърна кожа, за да си припомня как брат ми ме беше разделил на две за развлечение на тълпата, как беше посял частици от себе си в мен, сякаш бях голо поле, което да засее с болка. Цялото ми тяло носеше белезите, които Ризек Ноавек ми беше оставил.