Той беше мислил за това. И сега се разкъсваше вътрешно, както винаги, и не само заради ориста си. Когато излезеше от унеса на тихоцвета, щеше да си спомни колко хубаво му беше да се смее със Сайра по-рано този ден и колко топло беше притиснатото ѝ в него тяло. Щеше да си спомни, че колкото и да копнееше отново да се прибере в къщата си, да се изкачи по скърцащите стъпала, да погали жар-камъните в двора и да вдигне облак брашно във въздуха, докато меси хляба, той трябваше да живее в реалността. А в реалността Айджа беше сломен, Акос говореше шотетски, а ориста му си беше все така неговата орис.
— Изстрадай ориста си, защото всичко друго е илюзия.
Киси въздъхна.
— Помислих си, че това ще кажеш. Само че понякога лъжата не е лоша.
— Пази се, чу ли? — Той хвана ръката ѝ. — Дано разбираш, че не ми се ще пак да те оставям. Това е последното нещо, което желая.
— Знам. — Тя стисна палеца му. — Все още имам вяра в теб, че един ден ще се завърнеш, Айджа ще се оправи, мама ще спре със своите оракулски фантасмагории и пак ще сътворим нещо хубаво заедно.
— Добре.
Той се опита да се усмихне заради нея и наполовина успя.
Тя му помогна да настанят Исае в аварийната капсула, а Тека я посъветва да прати сигнал за бедствие, за да могат „шутовете“ от Съвета, както ги нарече тя, да го засекат. Сетне Киси целуна майка си за довиждане и прегърна Акос през кръста, докато топлината ѝ се просмука в него.
— Много си висок — рече тя нежно и се отдръпна. — Кой ти е казал, че можеш да станеш по-висок от мен?
— Направих ти напук — отвърна той с широка усмивка.
След това тя се качи в капсулата и затвори вратите. Акос не знаеше кога ще я види отново.
Тека изприпка до капитанското кресло на навигационната палуба и с помощта на един клиновиден инструмент, който носеше на колана си, отвори капака на контролното табло. През цялото това време си подсвиркваше.
— Какво правиш? — попита Сайра. — Сега ли му е времето да разглобяваш кораба на части?
— Първо, това е моят кораб, не „нашият“ — извъртя сините си очи Тека. — Аз създадох повечето функции, които ни опазиха живи досега. Второ, още ли искаш да отидеш до Щабквартирата на Съвета?
— Не. — Сайра седеше в креслото на първия пилот, вдясно от Тека. — Последния път, когато ходих там, чух как треланският представител нарича майка ми измет. Тя не смяташе, че мога да я разбера, въпреки че говореше на отирийски.
— Метафори.
От гърлото на Тека излезе присмехулен звук. Тя издърпа сноп жички от контролното табло, после прокара пръстите си по тях, все едно галеше животно. Пресегна се под жиците до част от контролното табло, която беше толкова далече, че Акос не можеше да я види, и цялата ѝ ръка изчезна. Пред тях, точно насред потока, светнаха проектирани координати. Носът на кораба — Акос беше сигурен, че си има техническо име, но не го знаеше, затова го наричаше „нос“ — се носеше натам.
— Ще ни кажеш ли накъде сме се запътили? — попита той и се изкачи на навигационната палуба.
Контролното табло светеше в най-различни цветове, навсякъде имаше лостове, копчета и превключватели. Ако Тека разпереше широко ръце, пак нямаше да може да стигне всичките от мястото си.
— Предполагам, че не вреди сега, когато сме сврени тук всички заедно — рече Тека. Тя събра лъскавата си коса отгоре на главата си и я върза с широкия ластик, който носеше на ръката си. С техническия комбинезон, в който плуваше, и седнала по турски в капитанското кресло, тя приличаше на дете, което си играе. — Отиваме в изгнаническата колония. Която се намира на Огра.
Огра. Хората я наричаха „сенчестата планета“. Рядко се случваше човек да срещне огранец, камо ли някой кораб да долети дотам. Беше толкова далече от Тувхе, колкото можеше да бъде една планета, без да излиза извън сигурния обръч на потока, който опасваше слънчевата система. Никакви наблюдателни камери не бяха в състояние да проникнат през плътната ѝ черна атмосфера и цяло чудо беше, че успяваха да хванат сигнала на новинарския им канал. Но огранците никога не пускаха новини по него, затова почти никой не беше виждал повърхността на планетата даже и на снимки.
При тази информация очите на Сайра направо се озариха.
— Огра? Но как се свързваш с тях?
— Най-лесният начин да предадеш едно съобщение, така че правителството да не те подслуша, е по някой човек — обясни Тека. — Затова майка ми беше на борда на странстващия кораб — за да представлява интересите на изгнаниците между ренегатите. Опитвахме се да работим заедно. Във всеки случай, изгнаническата колония е чудесно място да се прегрупираме и да разберем какво става на Воа.