— Но аз бях само на шест години. — Гласът ми беше започнал да трепери и се изненадах, че всичко това ме беше наранило толкова дълбоко. Като че ли този спомен не ме беше измъчвал досега. Никога не бях чувствала някаква враждебност към нея заради онова, което се беше случило. — На шест години. Осъзнаваш ли това? Аз бях само дете, а ти трябваше да бъдеш моя майка! — Дали ми е била истинска майка или не, не беше от значение. Аз съм била дете и тя е трябвало да ме отгледа. — Не бях сторила никому нищо лошо! И все още не съм! Аз дори не познавам Майкъл!
— Лъжеш — изръмжа майка ми. — Ти си лъжкиня! Ти си чудовище! И знам, че правиш разни неща на Матю! Остави го на мира! Той е добро момче! — Тя се пресегна над масата и сграбчи болезнено китката ми, при което санитарят застана непосредствено зад нея. — Вземи каквото поискаш! Вземи всичко! Само остави Матю на мира!
— Кимбърли, хайде. — Санитарят сложи силната си ръка върху рамото й и тя се опита да го отблъсне. — Кимбърли!
— Остави го на мира! — извика майка ми отново и санитарят се опита да я изправи на крака. Тя се съпротивляваше и крещеше към мен. — Чуваш ли, Уенди? Аз ще изляза оттук един ден! И ако сториш нещо на това момче, ще довърша онова, което започнах!
— Достатъчно! — изрева санитарят, извличайки я от стаята.
— Ти не си човешко същество, Уенди! И аз знам това! — Това беше последното нещо, което изкрещя, преди санитарят да я изведе от стаята и двамата да се скрият от погледа ми.
Останах да седя в стаята дълго след като нея вече я нямаше, опитвайки се да успокоя дишането си и да дойда на себе си. Мат не можеше да ме види в това състояние. Бях почти сигурна, че ще повърна, но някак успях да потисна гаденето.
Всичко беше вярно. Аз бях подменена. Не бях човек! Тя не беше моя майка. Тя беше просто Ким — жена, която беше изгубила своята представа за реалността, разбирайки, че не съм нейно дете. Бях заела мястото на нейния син Майкъл и нямах никаква представа какво се е случило с него.
Може би беше мъртъв. Може би наистина го бях убила или някой друг го беше направил. Може би някой като Фин.
Тя беше убедена, че съм чудовище и аз нямаше как да опровергая това. През целия си живот не бях причинявала нищо друго освен болка. Бях съсипала живота на Мат и продължавах да го правя. Постоянно беше принуден да сменя един дом с друг и нямаше дори миг покой заради мен, а за благодарност аз го манипулирах и контролирах съзнанието му. Дори не знаех колко дълго продължава това. Нито имах представа какви могат да бъдат дългосрочните последствия за ума му от тези мои действия.
Може би щеше да е по-добре, ако майка ми ме беше убила, когато бях на шест. И още по-добре като бебе. Тогава нямаше да мога да нараня никого.
Когато най-накрая излязох от чакалнята, Мат се втурна към мен и ме прегърна. Стоях там, но не отвърнах на прегръдката му. Той ме огледа, за да се увери, че ми няма нищо. Беше дочул някакво боричкане и все още трепереше от ужас, че нещо ми се е случило. Аз само кимнах и тръгнах към изхода със забързани крачки.
5
Лудост
— Е… — поде Мат на път за вкъщи. Аз опрях чело на студеното стъкло на колата и отказах да го погледна. — Какво й каза?
— Някои неща — отвърнах уклончиво.
— Не, наистина — настоя той. — Какво се случи?
— Опитах се да разговарям с нея и тя се разстрои — въздъхнах аз. — И освен това каза, че съм чудовище. Нали знаеш, както обикновено.
— Не разбирам защо изобщо поиска да я видиш? Тя е ужасен човек.
— Е, не е чак толкова лоша. — Дъхът ми замъгли стъклото и започнах да рисувам звезди върху бледия фон. — Всъщност тя много се безпокои за теб. И се страхува, че мога да те нараня по някакъв начин.
— О — изсмя се Мат презрително. — Тази жена е луда! Очевидно е такава, щом живее там, но… Ти не трябва да я слушаш, Уенди. Не позволявай нещата, които ти е казала, да се загнездят в ума ти, обещаваш ли ми?
— Добре — излъгах. Избърсах с ръкава си рисунките от стъклото и изпънах гръб на седалката. — Откъде знаеш?
— Какво?
— Че е луда? Че… наистина не съм чудовище? — Завъртях нервно пръстена на палеца си и се вторачих в Мат, който само поклати глава. — Не, говоря сериозно. Ами ако наистина съм лоша?
Мат внезапно даде мигач и отби колата на банкета. Дъждът барабанеше по стъклата на прозорците, докато другите коли профучаваха покрай нас. Той се обърна изцяло с лице към мен, облягайки се на седалката си.