— Уенди Луела Евърли, в теб няма нищо зло. Нищо — подчерта Мат с тържествен тон. — Тази жена е съвършено луда. Не знам защо, но тя никога не ти е била майка. Не трябва да й обръщаш внимание. Тя не знае какво говори.
— Не, сериозно, Мат — казах, поклащайки глава. — Бях изгонена от всички училища, в които ме записахте. По природа съм непокорна, разглезена, упорита и изключително придирчива. Знам колко е трудно за теб и за Маги да се грижите за мен.
— Но това не означава, че си лоша. Ти имаше много травматично детство и… вярно, че все още се забъркваш в разни неща, но това не означава, че си лоша — настоя Мат. — Ти си тийнейджърка със силна воля, която не се страхува от нищо. Това е всичко.
— В някакъв момент това трябва да спре да бъде извинение! Тя наистина се опита да ме убие, но аз все пак трябва да нося някаква отговорност за действията си. — Това, което казвах, беше вярно и болезненият възел в стомаха ми като че ли стана още по-голям.
— И го правиш! — Мат се усмихна. — Откакто се преместихме тук, ти определено се промени към добро. Бележките ти стават по-високи, а вече имаш и приятели. И въпреки че това малко ме тревожи, знам, че то е добро за теб. Ти растеш, Уенди, и те уверявам, че всичко ще бъде наред.
— Добре — кимнах аз, понеже не можах да измисля как да му възразя.
— Може би не го казвам достатъчно често, но аз се гордея с теб и те обичам. — Мат се наведе и ме целуна по главата. Не беше правил това от години и в гърдите ми трепна някакво старо, забравено чувство. Затворих очи и отказах да се разплача. Той изправи гръб на седалката си и ме погледна загрижено. — Всичко наред ли е? По-добре ли си вече?
— Да, добре съм. — Усмихнах се с усилие.
— Добре. — Мат се върна на платното и продължихме към вкъщи.
Макар да създавах само грижи на Мат и Маги, знаех, че ще разбия сърцата им, ако изведнъж изчезна от живота им. Колкото и привлекателна да беше идеята да замина с Фин, това щеше ужасно да ги нарани. Ако си тръгнех, това означаваше да поставя себе си пред тях. А ако останех, щеше да бъде обратното.
И това щеше да бъде единственото ми доказателство, че не съм въплъщение на злото.
Когато се прибрахме вкъщи, се затворих в стаята си, преди Маги да успее да ме заговори. Беше твърде тихо, затова включих моя iPod и започнах да прехвърлям песните. Приглушено почукване ме извади от унеса ми и сърцето ми подскочи.
Тръгнах към прозореца, отметнах завесата и там беше Фин. Стоеше приклекнал на покрива. Поколебах се дали да не дръпна пердето и да се направя, че го няма, но тъмните му очи бяха прекалено настойчиви, та да им устоя. Освен това появата му беше удобен случай да се сбогувам с него по един благопристоен начин.
— Какво правиш? — попита Фин веднага щом отворих прозореца. Той все още стоеше на покрива, но аз не отстъпих назад, за да му направя място да мине.
— А ти какво правиш? — контрирах аз, скръствайки ръце на гърдите си.
— Дойдох, за да се уверя, че си добре — каза той сериозно.
— И защо да не съм добре?
— Имах такова чувство. — Избягвайки погледа ми, той завъртя глава към един мъж, който разхождаше кучето си по тротоара, и после отново към мен. — Имаш ли нещо против да вляза, за да завършим разговора си?
— Щом искаш.
Отстъпих крачка назад, опитвайки се да изглеждам колкото може по-безразлична, но когато той се мушна през прозореца, сърцето ми веднага учести ударите си. Фин стоеше пред мен, оглеждайки ме от горе до долу и като че ли целият останал свят изчезна. Тръснах глава и се отдръпнах от него, защото не исках повече да ме хипнотизира.
— Защо пак през прозореца? — попитах.
— Защото нямаше да имам голям шанс през вратата. Онзи тип никога не би ми позволил да те видя — предположи Фин и вероятно беше прав. Мат беше решил, че го ненавижда още от вечерта на танците.
— Онзи тип ми е брат и името му е Мат. — Бях изпълнена с желание да го браня от всеки и от всичко, особено като видях как реагира след свиждането ми с Ким.
— Той не ти е брат. Трябва да престанеш да мислиш за него по този начин. — Фин огледа презрително стаята ми. — И заради това ли е всичко? Това ли е причината да не искаш да заминеш?
— Ти не би могъл да разбереш какви са причините ми. — Отидох и седнах на леглото, сякаш предявявайки някакво право над това място.
— Какво се случи днес? — попита Фин, подминавайки опитите ми да се държа предизвикателно.
— Откъде изобщо знаеш, че нещо се е случило?