— Благодаря. — Неуверено приседнах на края на канапето, страхувайки се, че ако седна нормално, то ще се разбие или ще поддаде под тежестта ми.
Елора тръгна към кушетката и полегна на нея, оставяйки роклята си да пада свободно наоколо. Беше подпряла главата си с ръка и ме наблюдаваше напрегнато и с интерес. Очите й бяха тъмни и красиви, но колкото и да беше странно, в тях като че ли имаше нещо познато. Напомняха ми за диво животно, хванато в клетка.
— Не съм сигурна дали Фин ти е обяснил това, но аз съм твоята майка — каза Елора.
8
Семейство
Това беше невъзможно. Искаше ми се да я поправя. Трябваше да има някаква грешка. Не беше възможно да съм родена от толкова зашеметяващо и изящно създание. Косата й беше като от коприна, а моята, както ми бяха казвали и преди, приличаше на тел за миене на съдове. Не беше възможно да имам нещо общо с нея.
— О, виждам, че не го е направил — рече Елора. — От смаяния израз на лицето ти разбирам, че ти дори не ми вярваш. Но нека те уверя, че твоята самоличност е извън всякакво съмнение. Аз лично избрах семейство Евърли за теб и сама те оставих при тях. Фин е най-добрият следотърсач, с когото разполагаме, така че не е възможно да си някоя друга освен дъщеря ми.
— Съжалявам — запънах се аз неловко. — Не съм искала да поставям думите ви под съмнение. Аз просто…
— Разбирам. Ти все още се възприемаш като човешко същество. Но това скоро ще се промени — обеща Елора. — Фин разказа ли ти нещо за Трил?
— Всъщност не — казах, страхувайки се да не му навредя по някакъв начин.
— Сигурна съм, че искаш да ме попиташ много неща, но нека първо ти обясня всичко и ако все още имаш въпроси, ще ми ги зададеш, като свърша. — В гласа на Елора се бяха появили студени нотки и аз се съмнявах, че ще намеря кураж да я питам за каквото и да е било.
— Трил по същество означава трол, но ти сама разбираш, че това понятие е остаряло, донякъде унизително и в никакъв случай не отговаря на истината. — Елора направи широк жест с ръка към стаята с цялата й изтънченост и елегантност и аз кимнах разбиращо с глава. — Ние имаме родствена връзка с хората, но сме по-хармонични от тях. Притежаваме способности, ум и красота, които далеч превъзхождат тези на човешките същества.
Има две съществени неща в начина ни на живот като трилове, които ни разграничават от хората — продължи Елора. — Ние искаме да водим тих живот, общувайки със земята и със себе си. Работим върху усъвършенстването на способностите си, за да направим живота си по-добър, да се защитаваме и да съхраним нещата, които са ни скъпи. Посвещаваме целия си живот на това. Единствената цел на съществуването на Фьоренинг е да запази и да укрепи нашия стил на живот.
Другата разлика, макар и не толкова голяма, е начинът, по който поддържаме този живот. — Тя погледна замислено през прозореца. — Човешките деца имат своите училища и пансиони, но там тях ги подготвят за робско съществуване. Ние не искаме това. Ние искаме единствено пълна и безусловна свобода. Това е причината за подмяната на деца.
Тази практика е претърпяла промени, защото и ние сме се променяли. Подменените деца са били по-здрави, по-образовани и по-богати от връстниците си, които не са напускали Трил — каза Елора. — Най-накрая всяко новородено дете е било подменяно. Днес ние можем лесно да постигнем равнището на живот на хората, но не виждаме причина да го правим. За да поддържаме това ниво, ние трябва да се разделим със спокойствието и комфорта на нашата общност и да прекарваме живота си, вършейки робски труд.
Ние оставяме децата си в по-образовани и заможни човешки семейства. Приемните деца прекарват едно охолно детство, което е най-голямото предимство на този свят, и след това се връщат с наследството на техните приемни семейства, осигурявайки необходимите средства на нашето общество. Това, разбира се, не е единствената ни цел, но животът, който можем да си позволим, в голяма степен се дължи именно на тази практика. Парите, които ще получиш от твоето приемно семейство, ще ти позволят да живееш добре през останалата част от живота си.
— Почакайте! Съжалявам, знам, че не трябва да ви прекъсвам, но… — Облизах устните си и тръснах глава. — Трябва само да си изясня няколко неща.
— Разбира се — каза Елора, но гласът й преливаше от жлъч.
— Когато съм била бебе, вие сте ме оставили на непознати хора, за да имам хубаво детство, добро образование и да се върна с пари. Правилно ли съм разбрала?
— Да. — Елора повдигна вежди, сякаш подканяйки ме да попитам още нещо.
Толкова ми се искаше да изкрещя, че цялата треперех. Но все още се страхувах от нея. Тя ме погледна така, сякаш можеше мислено да ме скърши на две, затова само завъртях пръстена на палеца си и кимнах разбиращо. Родната ми майка ме беше захвърлила при една луда жена, която се беше опитала да ме убие, само защото Елора не искаше да работи и се нуждаеше от средства.