— Престани да казваш „ние“. Те не са част от теб — каза рязко Елора и се надигна. — Какво говориш? Евърли бяха едно от най-богатите семейства в страната. Не е възможно да си ги оставила съвсем без средства.
— Не знам колко пари имаме… тоест имат, но ние не живеем… Ъ-ъ… искам да кажа, не съм останала с впечатлението да са особено богати. — В този момент почти крещях от огорчение. — И освен това вие не ме слушате, аз имах ужасно детство! Жената, която трябваше да ми бъде майка, се опита да ме убие!
Елора беше по-смутена от признанието ми, че семейството ми не е особено богато, отколкото от това, че Ким се е опитала да ме убие. Тя замълча за момент, сетне въздъхна дълбоко.
— О, значи тя е била от онези.
— Какво означава това? — попитах, вече кипяща от гняв заради нехайния и бездушен тон, с който посрещна новината за извършения над мен опит за убийство. — Една от онези?
— Е, добре. — Елора поклати глава, сякаш не бе искала да каже това. — От време на време се случва някоя майка да разбере. Понякога те нараняват детето или го убиват.
— Чакайте малко! Значи вие сте знаели, че може да бъда убита — сопнах се аз и се изправих. — Знаели сте, че мога да умра и въпреки това сте ме оставили там? Било ви е все едно какво ще се случи с мен?
— Не ставай толкова мелодраматична — Елора завъртя очи. — Това е начинът, по който живеем. Рискът е много малък и това се случва изключително рядко. Очевидно е, че си оцеляла. Никой не е пострадал.
— Никой не е пострадал? — Дръпнах нагоре пижамата си, за да покажа белега, който минаваше през корема ми. — Аз бях на шест години и ми направиха шейсет шева. Но според вас никой не е пострадал.
— Поведението ти е достойно за съжаление! — Елора стана от кушетката и махна с ръка, сякаш ми даваше знак да си вървя. — Това не е начинът, по който една принцеса може да се държи.
Исках да възразя, но не успях да кажа нито дума. Реакцията й ме накара да се почувствам някак странно замаяна. Оставих горнището на пижамата да падне над корема ми, а Елора се плъзна към прозореца. Сключи пръсти пред гърдите си и се загледа навън. Не каза нито дума, но минута по-късно на вратата се появи Фин.
— Нуждаете ли се от нещо, Елора? — Фин направи лек поклон към обърнатата с гръб фигура, но тя, изглежда, можеше да го вижда, дори когато не гледаше към него.
— Уенди е уморена. Заведи я до стаята й — нареди Елора неуверено. — Погрижи се да има всичко, от което се нуждае.
— Разбира се. — Фин ме погледна. Тъмните му очи ми вдъхваха утеха и макар да знаех, че това просто влизаше в задълженията му, почувствах облекчение заради това, че е до мен.
Той тръгна към вратата и аз побързах да го последвам. Обгърнах раменете си с ръце в опит да успокоя нервите си. Мислите ми летяха хаотично и не можех да си представя как е възможно да съм част от всичко това.
Но Елора беше права. Наистина трябваше да се измия и може би след няколко часа сън всичко щеше да изглежда по-добре. Но се съмнявах в това.
Фин ме поведе по една вита стълба и след това по някакъв дълъг коридор. Накрая отвори масивна дървена врата, зад която трябваше да е стаята ми. Беше просторна, с високи сводести тавани и една изцяло стъклена стена, която я караше да изглежда още по-голяма.
В средата й имаше огромно легло с колони, но всичко друго беше модерно обзаведено. Лаптоп, телевизор с плосък екран, компютърни игри, iPod и всичко друго, което можеше евентуално да ми потрябва. Фин отвори вратата на гардероба, в който вече имаше дрехи. След това отвори друга врата и запали осветлението, показвайки ми моята лична баня, която приличаше повече на съоръжение в спа курорт.
— Откъде знаеш къде е всичко? — попитах. Той като че ли познаваше тази къща много добре и докато си мислех за него, нервите ми сякаш се отпускаха.
— Отсядам тук от време на време — отвърна Фин нехайно.
— Какво? Защо? — Изведнъж ме обзе жесток пристъп на ревност при мисълта, че той може да е обвързан с Елора по някакъв перверзен начин. Смущаваше ме фактът, че почитта, която показваше към нея, като че ли беше повече от необходимата.
— За да осигурявам защита. Майка ти е много могъща жена, но не е всемогъща — обясни Фин неясно. — И тъй като съм следотърсач, мога да установявам връзка с нея. Предусещам евентуалните опасности и й се притичвам на помощ, ако е необходимо.
— Ако е необходимо? — В този момент не ме интересуваше особено дали Елора можеше да стане жертва на шайка жестоки мародери, но ако „замъкът“ й ставаше обект на чести нападения, трябваше да знам това.
— Ще ти помогна да свикнеш с нещата. Всички знаем, че не всичко тук е съвършено. Стаята на Рис е надолу по коридора. Моята и тази на Елора са в другото крило. — Фин напълно беше пренебрегнал въпроса ми.