— Тя все пак е кралица. Това е стандартна процедура — отговори Рис уклончиво и заби поглед в чинията си. Той се опита да скрие тревогата си, преди да съм я забелязала, и ми се усмихна с усилие. — Е, как се чувстваш като принцеса?
— Честно ли? Не толкова възхитително, колкото си мислех, че трябва да бъде — отвърнах аз и се засмях от сърце.
Когато приключихме с вечерята, Рис поразтреби набързо кухнята, като ми обясни, че на следващия ден прислужницата ще се погрижи за останалото. След това ме разведе из къщата, показвайки ми нелепите антики, които се предаваха от поколение на поколение.
В една стая имаше само портрети на предишни крале и кралици. Когато го попитах кой от тях е моят баща, Рис само поклати глава и ми отговори, че няма никаква представа.
Най-накрая се разделихме. Той ми каза, че имал да пише някакво домашно и освен това трябвало да си ляга, защото на другия ден се налагало да става рано за училище.
Полутах се още малко из къщата, но не видях нито Фин, нито Елора. Известно време се развличах с техниката в стаята ми, но това бързо ми омръзна. Неспокойна и отегчена, най-накрая се опитах да заспя, но следобеда бях спала твърде дълго.
Ужасно ми беше мъчно за дома. Копнеех за познатия комфорт на неголямата ни къща с всичките ми обикновени неща. Ако си бях вкъщи, Мат щеше да седи във всекидневната, четейки книга под светлината на настолната лампа.
А сега вероятно седеше в кухнята, вторачен в телефона, или обикаляше някъде с колата. Навярно вече беше намерил Патрик и го беше заплашил, че ще му причини нещо лошо. Маги пък сигурно си беше изплакала очите и бях сигурна, че Мат обвиняваше себе си за това.
Истинската ми майка е някъде из къщата, или поне така предполагах. Тя ме беше изоставила при хора, за които не е знаела нищо, освен че са богати, макар да е допускала, че съществува риск да бъда убита. Случвало се понякога, както ми обясни самата тя. И когато се върнах след всичките тези години, дори не ме прегърна, нито пък изглеждаше особено щастлива да ме види.
Всичко в тази къща беше прекалено голямо и цялото това празно пространство между вещите създаваше впечатлението, че съм попаднала на необитаем остров. Някога си бях мечтала точно за това — да бъда на мой собствен остров, но сега, когато нещо подобно ми се беше случило, се чувствах самотна и объркана.
Бях сигурна, че всички тук премълчават нещо. Всеки път, когато им задавах някакъв въпрос, получавах половинчати или неясни отговори, след което бързо сменяха темата. За престолонаследничка на едно кралство бях доста зле информирана.
10
Предчувствие
След като спах цяла нощ на пресекулки, най-накрая станах и се приготвих за деня. Започнах да обикалям из къщата, но без да търся нещо определено. Опитах се да стигна до кухнята, но завих по грешен коридор и се загубих. Рис ми беше дал някои разяснения за разположението на къщата, но очевидно не бяха достатъчни. Той ми беше казал, че сградата се състои от две внушителни крила, разделени от величествен централен вход. Всички официални събития се провеждаха в южното крило, където имаше помещения със заседателни маси, бална зала, голяма трапезария, кабинети и тронна зала. Там бяха и стаите на персонала, и спалнята на кралицата.
Северното крило беше по-скромно. В него се намираше и моята стая, няколко спални за гости, една всекидневна, кухня и гостна. Аз бродех из него, отваряйки разни врати, и проучвах какво има зад тях. Доколкото можех да преценя, в тази къща имаше не по-малко стаи, отколкото в хотел „Холидей Ин“ и при това те бяха доста по-шикозни. Най-накрая намерих ателието на Елора, но нея я нямаше там.
Продължих нататък и се опитах да отворя вратата от другата страна на коридора, но тя не помръдна. Това беше първата заключена стая, на която се натъквах, любопитството ми беше събудено. По-логично беше да се заключват помещенията в южното крило, където се извършваше официалната дейност.
За късмет знаех едно-друго за отварянето на секретни брави. За да не бъда изключена, на няколко пъти бях прониквала в училищни кабинети, откъдето крадях документи. Но не препоръчвам това никому, защото в крайна сметка се оказваше безполезно.
Извадих една фиба от косата си и се огледах. Не видях никого, както не бях видяла никого през целия ден, и се заех с отварянето на бравата. След няколко безуспешни опита, накрая усетих нещо в ключалката да поддава и завъртях дръжката.
Вратата се отвори бавно и аз надникнах вътре, очаквайки да попадна в кралската баня или нещо подобно. Никой не ми изкрещя да се махам, затова побутнах вратата още малко и пристъпих вътре. За разлика от другите стаи, тази беше съвършено тъмна.