Тухлена стена, обрасла с буйни лози, скриваше градината от останалата част на света. Тревата беше осеяна с розови, пурпурни и сини цветя, а тук-там се виждаха туфи от мъхести пълзящи растения. Пътеката се спускаше под наклон и в един момент аз се подхлъзнах и вероятно щях да падна, ако Фин не ми беше протегнал ръка. Почувствах да ме залива приятна топлина, но щом запазих равновесие, ръката му веднага се отдръпна. Въпреки това отказах да се разделя със спомена за приятното усещане от досега му.
— Как е възможно това? — попитах аз, докато наоколо сред дърветата прелитаха птици и пеперуди. — Сега не е сезонът на нито едно от тези цветя. Те не би трябвало да цъфтят.
— Те винаги цъфтят, дори и през зимата — рече Фин, сякаш това обясняваше нещата.
— Но как? — повторих аз.
— Магия — усмихна се той и продължи напред.
Вдигнах глава към къщата, която се издигаше над нас. От мястото, където стоях, не виждах нито един от прозорците. Градината беше направена на съвършено място, оставайки скрита сред дърветата. Това беше тайна градина.
Фин вървеше пред мен и аз се забързах да го настигна. Вятърът свиреше в дърветата, а плисъкът на реката отекваше сред отвесните скали наоколо, но над всичко това се чуваше нечий смях. Заобиколих живия плет и видях поток, който съвсем неочаквано падаше под формата на малък водопад.
Скоро открих, че смехът идва от две извити каменни пейки. На едната от тях лежеше Рис и се смееше, гледайки към небето, а Фин стоеше до него и се любуваше на блещукащото наблизо езеро. Едно момиче, може би малко по-голямо от мен, седеше на другата пейка с бутилка „Маунтин Дю“ в ръката. Косата й беше блестяща и червена, очите й искряха в зелено, а усмивката й беше неспокойна. Когато ме видя, тя стана и леко пребледня.
— Идваш съвсем навреме, Уенди — каза Рис с глупава усмивка и се надигна на пейката. — Ние имаме представление. Рианон тъкмо се канеше да ни каже азбуката с оригване.
— О, боже мой, Рис, не е вярно! — възрази момичето с пламнало от смущение лице. — Просто пих твърде бързо и се извиних! — Рис прихна отново, а тя ме погледна засрамено. — Съжалявам. Рис може да бъде такъв идиот понякога. Исках да направя по-добро първо впечатление.
— Всичко е наред — отвърнах. Не бях свикнала някой да се опитва да ме впечатли, а пък и тя определено изглеждаше приятна.
— Както и да е, Уенди, това е Рианон, момичето от съседната къща. — Рис направи жест с ръка, представяйки ни една на друга. — Рианон, това е Уенди, бъдещата владетелка на всичко наоколо.
— Здравей, радвам се да се запознаем. — Тя остави напитката си и пристъпи към мен, подавайки ми ръка. — Слушала съм толкова много за теб.
— О, нима? Какво например? — попитах аз. Рианон се огледа безпомощно, търсейки някаква подкрепа от Рис, но той само се засмя. — Всичко е наред. Само се шегувах.
— О, съжалявам. — Тя се усмихна смутено.
— Хайде, Рианон, седни и се отпусни малко. — Рис потупа мястото до себе си, опитвайки се да я успокои. Тя се чувстваше неловко заради мен и аз все още не можех да свикна с тази мисъл.
— Това ново ли е? — обърна се Фин към Рис, сочейки езерото.
— Ами-и, да — кимна Рис. — Мисля, че Елора го е направила, докато те нямаше. Тя украсява всичко заради онова, което предстои.
— Хм — каза Фин неангажирано.
Отидох сама да разгледам езерото и водопада. Логично беше водопадът бързо да пресуши езерото, защото в него не се вливаше никакъв друг поток. Но колкото и невъзможно да изглеждаше, водната повърхност проблясваше ведро под слънцето. Всъщност тук доста неща изглеждаха невъзможни.
Рис продължи да дразни Рианон за какво ли не, а тя все така се червеше и се извиняваше заради него. Закачките им приличаха на здравите отношения между брат и сестра и аз неволно си спомних за Мат.
Седнах на пейката срещу тях и Фин се настани до мен. Разговорът се водеше главно от Рис, а от време на време Рианон го прекъсваше, когато той казваше някои абсолютно неверни неща, или пък се извиняваше, когато й се струваше, че е груб. Но той не се държеше грубо. Беше забавен и духовит, благодарение на което всички се чувстваха по-отпуснати.
Понякога Фин ме поглеждаше и казваше нещо тихо, докато Рис и Рианон спореха ожесточено. И при всеки от тези случаи аз чувствах коляното му да докосва леко моето.