В началото си мислех, че това се случва съвсем случайно заради обстоятелството, че седяхме близо един до друг, но после открих, че той действително се накланяше към мен. Движението беше почти неуловимо и вероятно щеше да остане незабелязано от Рис и Рианон, но не и от мен.
— Ти си такава напаст! — оплака се Рианон, когато Рис я замери с едно цвете. Тя го завъртя в ръцете си, възхищавайки се на красотата му. — Нали знаеш, че не можеш да късаш тези цветя. Елора ще те убие, ако разбере.
— За какво мислиш? — попита ме Фин, понижавайки глас. Аз се наведох към него, за да мога да го чувам по-добре, и тъмните му очи срещнаха моите.
— Красива е — усмихнах се аз, махвайки с ръка към градината, но не можех да откъсна очи от него.
— Исках да ти покажа, че не всичко тук е студено и плашещо — обясни Фин. — Исках да видиш нещо топло и красиво. — На устните му играеше лека усмивка. — Въпреки че, когато не си наоколо, тук не е толкова красиво.
— Мислиш ли? — попитах аз, опитвайки се да придам на гласа си по-съблазнителни нотки, но напълно се провалих. Фин се усмихна широко и сърцето ми едва не изскочи от гърдите.
— Съжалявам, че прекъсвам времето ви за игра — каза Елора зад нас. Гласът й не беше силен, но някак отекваше във всичко наоколо.
Рис и Рианон веднага спряха да се боричкат и останаха да седят сковано, гледайки надолу към езерото. Фин небрежно се отдръпна от мен, сякаш за да се извърне към Елора. А начинът, по който ме гледаше тя, по някаква причина ме караше да се чувствам виновна, макар да бях напълно уверена, че не бях сторила нищо лошо.
— Не сте прекъснали нищо — увери я Фин, но зад спокойните му думи долових известна нервност. — Ще се присъедините ли към нас?
— Не, благодаря. — Елора огледа градината с неодобрение. — Трябваше да говоря с теб.
— Бихте ли искали да ви оставим насаме? — предложи Рис, а Рианон вече се беше надигнала от пейката.
— Не, не е нужно. — Елора вдигна ръка и Рианон се изчерви и седна отново на мястото си. — Утре вечер ще имаме гости. — Очите й се насочиха отново към Рис и Рианон и момичето като че ли се сви под погледа й. — Вярвам, че вие двамата ще намерите начин да бъдете полезни.
— Когато дойдат, аз ще отида при Рианон — предложи Рис жизнерадостно. Тя му кимна, давайки да се разбере, че този отговор й е достатъчен.
— А ти ще се присъединиш към нас. — Елора ми се усмихна някак смутено. — Ще дойдат наши много добри семейни приятели и очаквам от теб да им направиш добро впечатление. — Сетне тя погледна напрегнато Фин, което продължи толкова дълго, че накрая самата аз се почувствах неловко, но той кимна в знак, че е разбрал какво се очаква от него. — Фин ще има грижата да те подготви за вечерта.
— Добре — кимнах, решавайки, че е по-добре все пак да кажа нещо.
— Това е всичко. Продължете заниманията си. — Елора се обърна и се отдалечи с развети зад нея поли, но дълго след това никой не каза нищо.
Фин въздъхна, а Рианон почти потръпна от облекчение. Тя беше по-ужасена от Елора дори и от мен и аз се питах какво беше сторила тази жена, за да й вдъхне такъв страх. Само Рис като че ли се окопити веднага след тръгването й.
— Не знам как издържаш на онова, което прави с теб, Фин. — Рис поклати глава. — Щях да се побъркам от ужас, ако тя влизаше така в моята глава.
— В главата ти няма нищо, за да има нужда да влиза в нея — коментира сухо Фин, ставайки, а Рианон се засмя нервно.
— Какво ти каза тя все пак? — настоя Рис. Фин изтупа панталоните си от полепналата по тях трева и пръст, но не каза нищо. — Фин? Какво ти каза тя?
— Не е нещо, което се отнася до теб — смъмри го Фин тихо и сетне се обърна към мен. — Готова ли си?
— За какво? — попитах глуповато.
— Има много неща, за които трябва да се погрижим до утре вечер. — Той погледна уморено към къщата и след това отново към мен. — Хайде, по-добре е да започваме.
Докато вървяхме, аз изведнъж осъзнах, че всеки път, когато Елора си тръгнеше, аз отново можех да дишам. Не си давах сметка за това, докато бях с нея, но усещането беше, че е изсмукала всичкия кислород от стаята. Поех си дълбоко въздух и обгърнах раменете си с ръце, за да спра ледената тръпка, която пробяга по тялото ми.
— Добре ли си? — попита Фин, забелязвайки смущението ми.
— Да, всичко е наред. — Прибрах няколко къдрици зад ушите си, но в общи линии бях благодарна, че все още можех да вървя. — Е… какво става между теб и Елора?
— Какво имаш предвид? — Фин ме погледна с крайчеца на окото си.
— Не знам — свих аз рамене, мислейки си за онова, което беше казал Рис, след като тя си отиде. — Забелязах, че тя те гледа дълго и напрегнато и ти като че ли разбираш какво е искала да ти внуши. — И в момента, в който изрекох това, проумях за какво ставаше дума. — Това е една от нейните способности, нали? Да говори в главата ти? Нещо подобно на това, което правя аз, но не толкова манипулативно. Защото тя просто ти казва какво да направиш.