— Тя дори не ми казва какво да правя. Просто говори — поправи ме Фин.
— Защо не говори на мен по този начин? — попитах.
— Не беше сигурна дали притежаваш необходимата възприемчивост. И освен това, ако не си свикнал с такова нещо, да чуваш нечий глас в главата си, може да бъде доста объркващо — обясни Фин. — Пък и не й е нужно да го прави.
— Но с тебе й е нужно? — Забавих крачка и Фин направи същото. — Там в градината тя ти каза нещо тайно за мен, нали? — Фин замълча и аз видях, че обмисляше дали да не ме излъже.
— Отчасти, да — призна Фин.
— Тя може ли да чете мисли? — попитах, леко ужасена от тази възможност.
— Не. Малцина могат. — Той ме погледна с крива усмивка. — Тайните ти са в безопасност, Уенди.
Влязохме в трапезарията и Фин се захвана да ме подготви за вечерята. Оказа се, че не съм чак такъв отявлен социопат и имам някаква бегла представа за добри обноски. Инструкциите на Фин се свеждаха до съвсем тривиални неща, като например винаги да казвам „моля“ и „благодаря“, но в същото време ме посъветва да си държа устата затворена, когато е възможно.
Мисля, че задачата му беше не толкова да ме инструктира за вечерята, колкото да ме надзирава. Тайните неща, които Елора му беше казала, бяха просто предупреждение да ме държи под око, защото в противен случай ще има последствия за него.
Вечерята беше в осем часа, а гостите трябваше да пристигнат в седем. Около час преди това Рис се отби при мен да ми пожелае успех и да ми каже, че отива при Рианон, в случай че някой се интересува от това. Фин дойде малко след като се изкъпах и изглеждаше дори по-напрегнат от обикновено.
За пръв път, откакто бе спрял да ходи на училище, беше гладко избръснат и носеше черна риза с тясна бяла вратовръзка, черни панталони и черно сако. При всеки друг черното щеше да изглежда прекалено, но на него изненадващо много му отиваше и благодарение на това изглеждаше невероятно секси.
Бях само по хавлия и се замислих защо никой не смяташе, че е неподходящо разни момчета да нахлуват в стаята ми, докато не съм облечена. Поне правех нещо, което можеше да се нарече секси — седях на края на леглото и мажех краката си с лосион. Правех това всеки път, когато се къпех, но тъй като Фин беше в стаята, се опитах да придам на заниманието си известна чувственост, каквато в действителност отсъстваше.
Не че Фин забеляза това. Той почука веднъж, отвори вратата на стаята ми и ме погледна само бегло, преди да се насочи направо към дрешника. Аз въздъхнах от безсилие и продължих да нанасям припряно лосиона. В това време Фин запали лампата и се зае да тършува из дрехите ми.
— Не мисля, че имам нещо твоя размер! — казах аз и се наведох малко напред, опитвайки се да видя какво прави там.
— Странно — промърмори той разсеяно.
— Какво правиш? — попитах, наблюдавайки го, но той дори не ме погледна.
— Ти си принцеса и трябва да се обличаш като такава. — Продължи да рови из дрехите ми, докато накрая извади една дълга бяла рокля без ръкави. Беше великолепна, но твърде екстравагантна за мен. Когато Фин излезе от дрешника, той ми я подаде и каза: — Мисля, че тази може да свърши работа. Пробвай я.
— Не е ли всичко в гардероба ми подходящо? — Хвърлих роклята на леглото до мен и се обърнах към него.
— Да, но различните неща са по-подходящи за различни случаи. — Той се приближи до леглото и приглади роклята с ръка, за да се убеди, че по нея няма никакви гънки и ръбове. — Това е много важна вечеря, Уенди.
— Защо? Какво я прави толкова важна?
— Семейство Стром са много добри приятели на майка ти, а Кронерови са много важни хора. Те влияят на бъдещето. — Фин спря да приглажда роклята и се обърна към мен. — Защо не продължиш да се приготвяш?
— Как влияят на бъдещето? Какво имаш предвид? — настоях аз.
— Сега не е време за този разговор. — Фин кимна по посока на банята. — Трябва да побързаш, ако искаш да си готова навреме за вечерята.
— Добре — въздъхнах аз, ставайки от леглото.
— Остави косата си разпусната — нареди Фин. Косата ми беше влажна и сега изглеждаше добре, но знаех, че веднага щом изсъхнеше, щеше да се превърне в пълен безпорядък от къдрици.
— Не мога. Косата ми е невъзможна. — Прокарах пръсти през тъмните си кичури.
— Ние всички имаме трудни коси. Дори Елора и аз. Това е проклятието да си трил — рече Фин. — Ще трябва да се научиш да се справяш с това.