— Твоята коса няма нищо общо с моята — казах мрачно. Косата му беше къса и очевидно имаше някакъв козметичен продукт в нея, но изглеждаше гладка, права и покорна.
— Напротив, има — отвърна Фин.
Исках да му докажа, че греши и инстинктивно протегнах ръка, прокарвайки пръсти през косата му над слепоочията. Като изключим това, че продуктът, който ползваше, бе направил косата му по-твърда, тя действително приличаше на моята.
Тъй като съм ниска, стоях на пръсти, наведена леко към него, сякаш се канех да го целуна. И някак разсеяно си помислих, че би било много хубаво, ако сторя това.
— Сега доволна ли си? — попита Фин, при което аз отдръпнах ръката си и отстъпих крачка назад. — Трябва да има някакви козметични продукти за коса в банята ти. Експериментирай.
Кимнах в знак на съгласие, все още твърде развълнувана, за да кажа нещо. Фин беше неестествено спокоен и в такива моменти направо го ненавиждах. Почти бях забравила да дишам, докато не влязох в банята си.
Когато бях толкова близо до него, не можех да мисля за нищо друго, освен за тъмните му очи, за топлината, която струеше от кожата му, за чудното му ухание, за косата му под пръстите ми, за плавната извивка на устните му.
Тръснах глава, за да прогоня мислите си от него. Трябваше да сложа край на това.
Имах вечеря, за която трябваше да се тревожа, и на всичко отгоре се налагаше да направя нещо с косата си.
Опитах се да си спомня какво беше използвала Маги за косата ми, преди да отида на танците, но ми се стори, че това е било в някакъв друг живот.
За щастие косата ми по един магически начин реши да се държи добре тази вечер, което значително улесни нещата. Фин сякаш смяташе, че тя изглежда по-добре разпусната и затова я оставих да пада свободно отзад, а отстрани я хванах с шноли.
Роклята ми се оказа по-коварна от косата ми, защото имаше един от онези глупави ципове, който отказа да се помръдне по-нагоре от кръста ми. Борих се с него толкова дълго, че нараних пръстите си и трябваше да потърся помощ.
Бутнах предпазливо вратата на банята. Фин гледаше навън през прозореца към слънцето, което залязваше над скалистите склонове и когато се обърна, очите му се задържаха на мен почти цяла минута.
— Приличаш на принцеса — рече той с крива усмивка.
— Имам нужда да ми помогнеш с ципа — казах кротко, посочвайки зеещата рокля на гърба ми. От начина, по който той ме погледна, почувствах странен трепет в стомаха си. Усетих топлината на едната му ръка върху голото си рамо, докато закопчаваше ципа ми, и неволно потръпнах.
Когато той приключи, отидох пред огледалото да се огледам. Дори и аз бях принудена да призная, че изглеждам възхитително. С бялата рокля и диамантеното колие можеше да се каже, че изглеждам твърде шикозно. Може би беше прекалено за една вечеря.
— Човек ще рече, че отивам на сватба — коментирах аз, поглеждайки назад към Фин. — Не мислиш ли, че трябва да сложа нещо друго?
— Не, така си съвършена. — Той ме гледаше замислено и бих казала някак тъжно, ако не знаех, че не е вярно. В този момент проехтя звънецът на входната врата и Фин кимна. — Гостите пристигнаха. Трябва да отидем да ги посрещнем.
12
Запознанства
Тръгнахме заедно по коридора, но когато наближихме края му, Фин умишлено изостана на няколко крачки зад мен. Елора и Кронерови стояха близо до вратата и когато слязох по стъпалата, те всички се обърнаха да ме погледнат. Това беше първото голямо представяне в живота ми и по някаква причина ме караше да се чувствам възхитително.
Семейство Кронер се състоеше от една ослепително красива жена с дълга до земята тъмнозелена рокля, привлекателен мъж в тъмен костюм и очарователно момче горе-долу на моята възраст. Дори Елора изглеждаше по-екстравагантна от обикновено. Роклята й беше по-пищна, а скъпоценностите още по-бляскави.
Забелязах, че ме преценяват, докато вървя към тях и затова се постарах да пристъпвам колкото мога по-плавно и елегантно.
— Това е дъщеря ми, принцесата. — Елора ми се усмихна с нещо, което можеше да мине и за обич и протегна ръка към мен. — Принцесо, това са семейство Кронер. Аурора, Ной и Тове.
Усмихнах се любезно и направих лек реверанс. Почти веднага осъзнах, че положението ми не предполагаше подобен жест от моя страна, но те всички ми се усмихнаха мило.
— Толкова се радвам да се запознаем. — В тона на Аурора имаше нещо сладникаво и затова не можех да бъда сигурна, че е искрена. Няколко съвършени къдрици се спускаха от високо хванатата й коса, а кафявите й очи бяха големи и зашеметяващи.