Съпругът й Ной ме удостои със съвсем лек поклон, а същото направи и синът й Тове. И Ной, и Аурора се държаха почтително към Елора и мен, но Тове изглеждаше малко отегчен. Зелените му очи с цвят на горски мъх срещнаха за кратко моите, но после той извърна глава, сякаш се беше почувствал неловко.
Елора ни поведе към салона, за да поговорим, докато стане време за вечеря. Всички си разменяха учтиви баналности, но ми се струваше, че зад тях оставаше нещо скрито, което беше неуловимо за мен. Разговаряха главно Елора и Аурора, като Ной се намесваше съвсем рядко. А Тове не каза почти нищо и през цялото време погледът му беше някъде встрани.
Фин стоеше на заден план и се обаждаше само когато го заговореха. Той беше много сдържан и вежлив, но съдейки по презрителния начин, по който го поглеждаше Аурора, предположих, че не одобрява присъствието му.
Семейство Стром дойдоха ефектно късно, както беше предвидил Фин. Той ме беше инструктирал надълго и нашироко за двете семейства по-рано през деня, но познаваше по-добре семейство Стром и говореше за тях с повече симпатия.
Като следотърсач Фин беше върнал Уила и затова познаваше нея и баща й Гарет доста добре. Съпругата на Гарет (и майка на Уила) беше починала преди няколко години. Фин твърдеше, че Гарет е сговорчив човек, но Уила била малко прекалено капризна. Беше на двайсет и една години и преди да дойде във Фьоренинг, бе живяла в изключителен разкош.
Когато звънецът се обади, прекъсвайки потискащо скучния разговор между Аурора и майка ми, Фин веднага се извини, отиде да отвори вратата и малко по-късно се върна, следван от Гарет и Уила.
Гарет беше представителен мъж на около седемдесет и пет години. Косата му беше тъмна и рошава, което успокои донякъде тревогите ми за собствената ми прическа. Когато се ръкува с мен с мила усмивка, веднага се почувствах приятно в компанията му.
В Уила обаче имаше нещо превзето, което придаваше на лицето й едновременно отегчен и кисел израз. Тя беше много слаба, със светлокестеняви коси, които падаха на вълни по гърба й, а на глезена си носеше гривна, обсипана с диаманти. Когато се здрависа с мен, усмивката й ми се стори искрена, което ме накара да я ненавиждам по-малко.
След пристигането на семейство Стром ние се преместихме в трапезарията за вечеря. Уила като че ли се опита да увлече Тове в разговор, докато вървяхме натам, но той остана все така сдържан.
Фин дръпна стола ми назад, докато сядах, което ми достави голямо удоволствие, тъй като не помнех някой да беше правил това за мен преди. Гарет седна непосредствено до Елора, Уила до него, а аз от другата страна на масата с Фин и Тове от двете ми страни.
Фин седна едва когато всички останали се бяха настанили и се придържаше към този модел на поведение до края на вечерта. Ако някой от присъстващите стоеше прав, той също не сядаше. Той винаги скачаше първи на крака и макар да ни обслужваха майстор готвач и иконом, Фин неизменно предлагаше на всички помощта си.
Вечерята вървеше много по-досадно и бавно, отколкото бях допускала, че е възможно. Тъй като бях в бяло, не ядях почти нищо от страх, че мога да разлея нещо върху роклята си. Никога през целия си живот не съм била така строго преценявана. Чувствах, че Елора и Аурора чакат всеки момент да сбъркам нещо, макар да не бях сигурна каква полза щяха да имат от моя провал.
На няколко пъти Гарет безуспешно се опита да разведри настроението, но Аурора и Елора доминираха в разговора и останалите рядко казваха нещо.
Тове дълго разбъркваше супата си и аз почти изпаднах в транс от монотонните му движения. По едно време ми се стори, че е оставил лъжицата и тя сама се върти в чинията му, без да я направлява никаква ръка. Трябва да съм зяпнала от изненада, защото почувствах Фин да ме ритва леко под масата и бързо отклоних поглед обратно към собствената си храна.
— Толкова се радвам да те видя тук — каза изведнъж Гарет наслуки, променяйки изцяло темата на разговора. Той ми се усмихна като че ли съвсем искрено. — Харесва ли ти дворецът?
— О, едва ли може да се нарече дворец, Гарет — засмя се Елора. Но това не беше истински смях. Така се смеят богатите хора, когато говорят с разни парвенюта. Аурора се разхихика, което по някаква причина накара Елора да замълчи.
— Права си. Този дом е по-хубав от всякакъв дворец — отбеляза Гарет и Елора се усмихна скромно.
— Харесва ми. Всичко е много хубаво. — Опитах се да изглеждам щастлива, но се побоях да кажа нещо повече.
— Приспособяваш ли се към новата си среда? — попита Гарет.