— Мисля, че да — отвърнах аз тихо. — Но аз съм тук отскоро.
— Нужно е време. — Гарет погледна Уила с обич и загриженост. Непринудената усмивка се върна бързо на лицето му и той кимна към Фин. — Но ти имаш Фин. Той много добре знае как да помогне на едно подменено дете да се приспособи.
— Не знам нищо — каза Фин сдържано. — Просто правя каквото мога.
— Повика ли вече дизайнер, който да се заеме с роклята й? — обърна се Аурора към домакинята. Изминала беше минута, откакто за последно бе говорила и беше време да си върне контрола над разговора. — Роклята, която принцесата носи в момента, е много красива, но тя едва ли е била шита специално за нея.
— Не, не е. — Елора се усмихна изкуствено и хвърли бегъл, но не особено дискретен поглед на роклята ми. До този момент бях живяла с убеждението, че това е най-красивото нещо, което някога бях обличала. — Моделиерът трябва да дойде утре.
— Не е ли твърде кратко времето до събота? — попита Аурора и аз видях, че Елора леко се наежи под прикритието на съвършената си усмивка.
— Никак даже — каза майка ми с утешителен тон, сякаш говореше на малко дете или на померанско куче. — Обърнах се към Фредерик фон Елсин, същият, който уши роклята на Уила. Той работи много бързо и дрехите му винаги са безупречни.
— Моята рокля беше прекрасна — намеси се Уила.
— О, да — Аурора си позволи да изглежда впечатлена. — И ние сме го ангажирали за следващата пролет, когато ще си дойде дъщеря ни. През този сезон той е доста натоварен, защото тогава се връщат децата.
Тя говореше леко снизходително, сякаш моето преждевременно пристигане беше проява на лош вкус. Елора все така се усмихваше, позволявайки на Аурора да продължи да пуска любезните си стрели при всеки удобен случай.
— Голямо предимство е, че принцесата се върна у дома през есента — отбеляза Аурора, чийто покровителствен тон ставаше все по-очебиен. — Цялата организация ще бъде много по-лесна. Когато Тове си дойде миналия сезон, всичко беше толкова трудно. Предполагам, че ще намериш каквото ти е нужно без никакъв проблем. Сигурна съм, че ще се получи един зашеметяващ бал.
Някои от нещата, които чух, предизвикаха безпокойство у мен. Първо, те говореха за мен и Тове, сякаш ние изобщо не бяхме там, въпреки че на него това като че ли не му пречеше по никакъв начин.
Второ, те обсъждаха някакво предстоящо събитие в събота, което очевидно налагаше да имам дизайнерска рокля и въпреки това никой не си беше направил труда да ми спомене каквото и да е било по този въпрос. Но защо ли се учудвах. Така или иначе никой не ми казваше нищо.
— Нямах възможност да планирам нещата година по-рано, както правят повечето хора, тъй като принцесата се върна у дома съвсем неочаквано. — Милата усмивка на Елора преливаше от злъч и Аурора й се усмихна в отговор, преструвайки се, че не е забелязала нищо.
— Аз несъмнено бих могла да ти помогна. Съвсем наскоро приключихме с Тове и както ти казах, вече се готвим за дъщеря ми — предложи Аурора.
— Това би било много мило. — Елора отпи голяма глътка от виното си.
Вечерята продължи в същия дух. Елора и Аурора разговаряха, опитвайки се да прикрият колко много се ненавиждат. Ной се намесваше рядко, но поне не изглеждаше нелюбезен или отегчен.
Уила и аз в по-голямата част от времето наблюдавахме Тове, но по съвсем различни причини. Тя го зяпаше с неприкрита страст, макар да не можех да си представя с какво го беше заслужил, освен че беше привлекателен. А аз не откъсвах очи от него, защото бях сигурна, че мести разни неща, без да ги докосва.
Кронерови не се задържаха дълго след вечеря, но семейство Стром останаха. Предполагам, защото Елора наистина харесваше Гарет и Уила.
Елора, Фин и аз изпратихме Кронерови, като задачата на Фин беше единствено да им отвори вратата. На сбогуване Аурора и Ной ни се поклониха, с което ме накараха да се почувствам крайно нелепо. Нямаше абсолютно никаква причина някой да ми се кланя.
За мое изумление Тове взе нежно ръката ми и я целуна леко, докато се покланяше. Когато се изправи, очите му срещнаха моите и той каза много сериозно:
— Очаквам с нетърпение да ви видя отново, принцесо.
— И аз теб. — Бях толкова доволна от това, че бях казала нещо съвършено безупречно, че за момент усмивката ми беше прекалено широка.
Когато те се отдалечиха в нощта, кислородът като че ли се върна в къщата и Елора въздъхна ядовито. Фин подпря за миг главата си на рамката на вратата, преди да се обърне отново към нас. Самата аз се почувствах много по-добре, откривайки, че вечерта е била изтощителна за всички.