— Напротив, даже мисля, че е страхотно — признах аз.
Тя контролираше вятъра! Вятърът беше природна стихия, а тя беше в състояние да го спре, само размърдвайки пръстите си. Предположих, че това е магия.
— Дълго се надявах, че някой ден ще се сдобия с някоя истинска способност, но от друга страна, майка ми може да контролира само облаците, така че аз съм в малко по-добро положение от нея. — Уила сви рамене. — Ще видиш как е, когато заложбите ти започнат да се проявяват. Всеки се надява на телекинеза или поне на способност за някакво внушение, но повечето от нас трябва да се задоволят с частично владеене на стихиите, и то ако имаме късмет. Предполагам, че някога са имали далеч по-силни способности.
— Преди да дойдеш тук, ти знаеше ли, че си по-особена? — попитах през рамо. Тя се беше облегнала на парапета с гръб и косата й се спускаше надолу към земята.
— О, да. Аз винаги съм знаела, че съм по-добра от всички останали. — Очите й се притвориха леко и тя отново раздвижи пръсти, извиквайки ветрец, който разроши косата й. — А ти?
— Ами… да, донякъде. — Различна, да. По-добра, никога, казах си наум.
— Но ти си по-малка от всички нас — отбеляза Уила. — Още си ученичка, нали?
— Бях. — Никой не беше споменал нищо за училище, откакто бях тук и нямах представа какви са намеренията им за по-нататъшното ми образование.
— Така или иначе училището е тъпо. — Уила се отдръпна от парапета и ме погледна сериозно. — Но защо все пак те прибраха толкова рано? Витра ли са причината?
— Какво имаш предвид? — попитах неспокойно.
Наясно бях какво има предвид, но исках да разбера какво знае. Като че ли на никого не му се говореше особено много за витра, а откакто дойдох тук, Фин даже не беше споменал за нападението им. Предполагах, че съм в безопасност, но исках да разбера дали продължават да ме издирват.
— Просто чух, че напоследък витрийците дебнат навсякъде, опитвайки се да хванат подменени трилове — каза Уила нехайно, — и предположих, че залавянето ти ще бъде приоритет за тях. Ти си принцеса, а това тук означава много.
Тя гледаше замислено голите си пръсти и разсъждаваше на глас:
— Чудя се дали аз съм важна за тях. Баща ми определено не е крал, но може да се каже, че сме от кралско потекло. Коя е следващата титла в йерархията след кралицата? Херцогиня ли?
— Нямам представа — отвърнах, свивайки рамене. Не знаех нищо за монархията и титлите, което беше ирония на съдбата, имайки предвид, че бях неразделна част от монархическата институция.
— Да, мисля, че е нещо такова. — Уила присви очи в опит да се съсредоточи. — Официалната ми титла е марксина, а баща ми е маркиз. Но ние не сме единствените. Има още шест или седем фамилии във Фьоренинг със същата титла. Кронерови бяха следващите поред претенденти за короната, ако ти не се беше върнала. Те са изключително влиятелни, а този Тове е много добра партия.
Макар да беше привлекателен, самата аз бях впечатлена единствено от телекинетичните умения на Тове. Но все пак ми се струваше странно, че Кронерови се бяха домогвали до моята титла, а ние ги канехме на вечеря.
— Всъщност всичко това не ме вълнува особено. — Уила се прозя шумно. — Извинявай. Скуката ме прави сънлива. Може би вече е време да влезем вътре.
Ставаше студено и затова с радост приех предложението й. Щом се върнахме, Уила легна на кушетката и почти заспа, така че скоро Гарет се извини, че трябва да тръгват. Той отиде да се сбогува с Елора и след това отведе Уила до колата.
Икономът вече се беше погрижил за почистването, затова Фин предложи да се оттеглим по стаите си. Нощта беше изненадващо изтощителна и аз охотно се съгласих.
— Какво става? — попитах аз, когато семейство Стром си тръгнаха. За пръв път от началото на вечерта можех да разговарям с него. — Какъв е този бал или парти, което е насрочено за събота?
— Това е нещо като дебютантски бал, само че тук се прави и за момчетата.
В този момент разсеяно си спомних колко величаво бях изглеждала в собствените си очи преди няколко часа, докато слизах по стълбите. За първи път се бях почувствала почти като принцеса, а сега се чувствах като дете, което си е играло с рокли. Аурора бе успяла да надникне зад парадната ми фасада (от която дори не беше особено впечатлена), разбирайки, че в мен няма нищо специално.
— Дори не знам какво значи дебютантски бал — въздъхнах аз. Истината беше, че не знаех абсолютно нищо за висшето общество.
— Това е нещо като тържество в чест на твоето официално представяне пред света — продължи Фин. — Подменените деца не израстват тук. Общността не ги познава. Когато се върнат, на тях им се дава малко време да се приспособят и след това биват въведени в обществото. Такива балове се правят в чест на всяко подменено дете, но повечето са доста скромни. Ти обаче си принцеса и ще ти дойдат гости от цялата общност на Трил. Ще бъде истинско изпитание за теб.