— Изобщо не съм готова за това — изпъшках аз.
— Ще бъдеш — увери ме той.
Вървяхме мълчаливо към стаята ми и аз унило си мислех за предстоящото парти. Не беше минало много време, откакто ходих на първите си танци и сега от мен се очакваше да бъда центъра на един официален бал.
Нямаше как да се справя. Току-що беше приключила една полуофициална вечеря и аз не се бях представила добре.
— Вярвам, че ще спиш добре тази нощ — рече Фин, когато протегнах ръка към вратата на стаята си.
— Ще трябва да влезеш с мен — припомних му аз, посочвайки роклята си. — Не мога да разкопчая това нещо сама.
— Разбира се.
Фин ме последва в стаята и включи осветлението. Стъклената стена изглеждаше като огледало в тъмната нощ. Виждайки отражението си, отново си казах, че изглеждам добре, и осъзнах, че може би трябва да оставя други хора да избират дрехите ми. Собствените ми преценки не струваха.
Обърнах се и зачаках Фин да ме разкопчае.
— Днес доста оплесках нещата, нали? — попитах тъжно.
— Не, разбира се, че не — настоя Фин.
Топлата му ръка отново легна върху гърба ми и почувствах роклята да се отпуска, когато дръпна ципа надолу. Обгърнах раменете си с ръце да я задържа, сетне се обърнах и го погледнах. Някаква част от мен осъзнаваше, че бяхме само на няколко сантиметра един от друг, че роклята ми едва се държеше да не падне и тъмните му очи бяха приковани в мен.
— Ти правеше точно каквото ти казах — каза Фин. — Ако някой е оплескал нещо, това бях аз. Но вечерта не беше провалена. Елора просто е много чувствителна по отношение на семейство Кронер.
— Но защо? Защо им обръща толкова внимание? — попитах. — Нали е кралица?
— Монарси са били сваляни и преди — отвърна Фин хладно. — Ако ти изглеждаш неподходяща за титлата, те могат да ви я оспорят в качеството си на първи претенденти.
Изведнъж цялата кръв се отдръпна от лицето ми. Напрежението, на което бях подложена, вече ставаше прекалено голямо. Догади ми се и преглътнах с усилие. Балът ме плашеше достатъчно много и преди да разбера, че ако се проваля, майка ми може да бъде свалена от власт.
— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. — Лицето му отново стана тъжно и той добави тихо: — Елора има план как да се помири с тях.
— Какъв е той?
Вместо да отговори, очите му станаха някак далечни, а лицето безизразно. Той сбърчи чело и след това кимна.
— Извинявай — каза. — Ще трябва да ме извиниш. Елора се нуждае от помощта ми и трябва да отида в стаята й.
— Ти помагаш на Елора? — попитах смутено, неспособна да скрия изненадата си.
По някаква причина ми се струваше неуместно Фин да й помага в стаята й. Може би защото тя току-що беше влязла в мисловен контакт с него и аз не можех да разбера какъв е истинският характер на отношенията им.
Може би изпитвах лека ревност към майка си, което още повече засили пристъпа ми на гадене.
— Да. Мигрената й е много тежка. — Фин се отдръпна от мен.
— Е, добре, приятно прекарване — промърморих аз.
Вратата се затвори тихо след него и аз отидох в банята да сваля украшенията си и да се преоблека в свободна пижама. Сънят не дойде леко тази нощ. Тревожех се твърде много за нещата, които се очакваха от мен.
Не знаех нищо за този свят и тези хора и въпреки това се предполагаше, че един ден ще властвам над тях. Отгоре на всичко трябваше да се впиша в този нов свят за по-малко от седмица, за да ми повярват, че ще мога да ги управлявам.
Ако не успеех, всичко, за което майка ми беше работила толкова усърдно, щеше да се окаже напразно. Макар да не симпатизирах особено на Елора, Аурора ми допадаше още по-малко и не ми харесваше идеята да унищожа наследството на целия си род.
13
Да бъдеш трил
Мързеливи недели, за щастие, има дори във Фьоренинг. Събудих се късно и готвачът все още беше на разположение, за да ми приготви закуска. Видях Фин за кратко, разминавайки се с него в коридора, но само си кимнахме.
После се хвърлих в леглото си, смятайки, че ми предстои да прекарам един ужасно отегчителен ден. Но плановете ми да се отдам на униние бяха прекъснати от почукване на вратата. Беше Рис, който ме покани в стаята си да гледам филми с него и Рианон.