Неговата спалня представляваше момчешки вариант на моята, което не беше странно, тъй като беше участвал в обзавеждането й. Но огромната мека кушетка пред телевизора беше допълнение към мебелировката му, с каквато аз не разполагах. В крайна сметка се взе решение да гледаме трилогията „Властелинът на пръстените“. Според Рис щеше да е много забавно, след като съм прекарала известно време с истински тролове.
Аз седнах в единия край на кушетката, Рианон в другия, а Рис се настани помежду ни. В началото седеше точно по средата, но някъде на третия или четвъртия час от филмовия маратон забелязах, че се примъква малко по малко към мен. Не че имах нещо против.
Той говореше много, непрекъснато се шегуваше с Рианон и аз се чувствах приятно в компанията им. След като се бях провалила в опита си да бъда съвършената малка принцеса, каквато Елора искаше да бъда, нямаше нищо по-хубаво от това да се посмея и да се отпусна.
Рианон си тръгна веднага щом започна третият филм с обяснението, че на сутринта трябва да става рано. Но дори когато тя си отиде, Рис не се отдръпна от мен. Седяхме толкова близо един до друг, че кракът му се притискаше в моя.
Колебаех се дали да не се отместя малко сама, но в действителност нямах причина да го правя. Филмът беше забавен, той беше секси и ми беше приятно да бъда с него. Не беше минало много време, когато ръката му „нехайно“ обгърна рамото ми и аз едва не се засмях.
Той не караше сърцето ми да препуска, не и по начина, по който го правеше Фин, но досегът на ръката му ми носеше утеха. Рис ме караше да се чувствам нормална по начин, който ми беше съвършено непознат досега и аз не можех да не го харесвам. Най-накрая се облегнах на него и отпуснах глава на рамото му.
Онова, което не знаех, беше, че да изгледаш разширените версии на трите части на „Властелинът на пръстените“ наведнъж отнема повече от единайсет часа. В един следобед на една отегчителна неделя идеята все още звучеше страхотно, но когато наближи полунощ, аз влязох в ожесточена битка със съня, която накрая изгубих.
На сутринта, докато спях дълбоко на кушетката на Рис, нямах никаква представа за суматохата, която вървеше из къщата. И с радост щях да я проспа, ако Фин не беше влетял в стаята и не беше ме раздрусал грубо.
— О, боже мой! — извиках аз, скачайки от кушетката. Беше ми изкарал ангелите и сърцето ми биеше лудо. — Какво става? Всичко наред ли е?
Вместо да отговори, Фин просто стоеше там и ме гледаше втренчено. Зад мен Рис се разбуждаше далеч по-бавно. Очевидно Фин не го беше уплашил колкото мен.
Погледнах назад към него, беше заспал по тениска и анцуг, които по някакъв необясним начин му стояха добре, и си дадох сметка как изглеждаха нещата в очите на Фин. Аз също бях с всекидневните си дрехи за уикенда, но бяхме лежали сгушени един до друг. Затърсих панически някакво обяснение, но дори съвсем невинната истина ми излетя от ума.
— Тя е тук! — каза Фин глухо.
Рис изпъшка и аз разбрах, че нещата не са никак добри. Той вече беше напълно буден и стоеше смутено до мен. Исках да попитам какво става и защо Фин изглежда толкова ядосан, но Елора прекъсна мислите ми.
Тя се появи на вратата със смарагдова рокля, чиито поли се полюшваха зад нея като вълна. Стоеше зад Фин, но по някакъв начин успяваше да засенчи всичко наоколо. На няколко пъти я бях виждала ядосана, но нищо не можеше да се сравни с израза на лицето й сега. То беше толкова намръщено, че изглеждаше почти измъчено, а косата й все още беше сплетена на дебела плитка, която падаше отзад на гърба й.
— Какво си мислиш, че правиш? — Гласът на Елора отекна болезнено в главата ми. В допълнение тя беше използвала и телепатичния си глас, за да ме раздруса още по-силно.
— Съжалявам. Ние само гледахме филми и сме заспали — запънах се аз, търсейки извинение.
— Вината е моя. Аз пуснах… — опита се да ми се притече на помощ Рис, но Елора го прекъсна.
— Не ме е грижа какво си правил! Имаш ли представа колко неподходящо е това поведение? — Присвитите й очи бяха приковани в него и той се сви още повече. — Рис, ти знаеш, че това е абсолютно неприемливо. — Тя разтри слепоочията си, сякаш да прогони пристъп на главоболие и Фин я погледна разтревожено. — Не искам дори да се занимавам с теб. Приготвяй се за училище и се махай от очите ми!
— Да, госпожо — кимна Рис. — Съжалявам.
— Що се отнася до теб… — Елора вдигна пръст към мен, но не намери думи да продължи. Изглеждаше толкова разочарована и отвратена от мен. — Не ме интересува как си била възпитавана, преди да дойдеш тук. Длъжна си да знаеш кое поведение е подобаващо за една дама и кое не.