— Живея тук, когато не следя някого — отговори Фин.
— Майка ми много те харесва — казах аз неопределено.
— Точно сега, не. — Той спря водата и излезе от банята, облягайки се на касата на вратата. После въздъхна и сведе очи. — Съжалявам, че ти крещях.
— Няма нищо — отвърнах, свивайки рамене. Все още не разбирах защо се беше ядосал толкова много, но обяснението вероятно беше просто. Сега бях принцеса и трябваше да се държа като такава.
— Не, ти не заслужаваше това. — Фин се почеса по слепоочието и поклати глава. — Гневът ми беше насочен в погрешна посока. Когато не те намерих в стаята ти тази сутрин, изпаднах в паника. След всичко онова, което става с витра… — Той поклати отново глава.
— Какво става с витра? — попитах, чувствайки сърцето ми да ускорява неспокойно ритъма си.
— Не е нещо, което те засяга — избегна Фин отговора. — Мисълта ми е, че бях много притеснен, когато не те намерих и затова ти повиших тон. За което се извинявам.
— Не, аз съм виновна — отвърнах, но Фин само прокара ръка през косата си и погледна настрани. В следващия момент осъзнах нещо: — А как въобще разбрахте, че не съм в стаята си?
— Аз те проверих. — Фин ме погледна така, сякаш бях идиот. — Проверявам те всяка сутрин.
— Ти ме проверяваш, докато спя? — зяпнах аз от изненада. — Всяка сутрин? — Той кимна. — Не знаех това.
— Защо е нужно да знаеш? Тогава ти спиш — изтъкна Фин.
— Е… просто ми се струва странно. — Поклатих глава. Мат и Маги също ме проверяваха, но се чувствах особено да знам, че Фин идва в стаята ми и ме наблюдава, пък било то и само за секунда.
— Трябва да съм сигурен, че си здрава и невредима. Това е част от работата ми — рече той.
— Понякога звучиш като развалена плоча — промърморих аз уморено. — Ти просто винаги си вършиш работата.
— Какво друго очакваш да кажа? — отвърна Фин, гледайки ме спокойно.
Аз само поклатих глава и отклоних поглед от него. Панталоните ми изведнъж ми се сториха безкрайно интересни и отскубнах едно малко мъхче от тях. Фин продължи да ме гледа, а аз чаках по някое време да престане и да си довърши тоалета. Но той не се помръдна и аз реших да запълня паузата.
— Какво значи мансклиг? — Погледнах го и той въздъхна.
— Буквалният превод на мансклиг е „човешко същество“. — Той облегна главата си на рамката на вратата, без да ме изпуска от поглед. — Рис е човек.
— Не разбирам. Защо тогава е тук? — попитах аз, тръсвайки глава.
— Заради теб — каза Фин и това само ме обърка още повече. — Ти си подменено дете, Уенди. Била си подменена при раждането си. Което означава, че когато си заела мястото на друго бебе, това бебе е трябвало да отиде някъде.
— Искаш да кажеш… — Гласът ми заглъхна, но колкото и да беше невероятно, изводът от онова, което беше казал Фин, можеше да бъде само един. — Рис е Майкъл!
Изведнъж увлечението ми по него ми се стори противоестествено. Той не ми беше брат, но беше брат на моя брат, въпреки че и Мат не ми беше точно брат. И въпреки това… беше нередно да изпитвам нещо към Рис.
— Майкъл? — Фин ме гледаше озадачено.
— Да, така го наричаше майка ми — тоест Ким, другата ми майка. Тя знаеше, че е родила син и това е бил Рис. — В ума ми бушуваха безброй въпроси. — Но как… как са направили това? Как са ни разменили?
— Относително просто е — обясни Фин почти отегчено. — След като Рис се роди, Елора ускори раждането ти и използвайки внушение върху семейството и болничния персонал, те размени с него.
— Не може да е толкова просто. Внушението не работи върху Ким — изтъкнах аз.
— Ние обикновено подменяме деца от един и същи пол, момиче за момиче, момче за момче, но Елора се беше спряла на семейство Евърли — обясни Фин. — Нещата не се развиват толкова гладко, когато подменяш момче с момиче. В такива случаи има по-голяма вероятност майките да усетят, че нещо не е наред, както стана с твоята приемна майка.
— Чакай, чакай! — вдигнах ръце във въздуха и го погледнах напрегнато. — Тя е знаела, че така е по-опасно, знаела е, че Ким може да усети нещо нередно. И въпреки това го е направила?
— Елора вярваше, че семейство Евърли са най-добрият вариант за теб — заяви Фин. — И се оказа, че донякъде е била права. Дори и ти самата признаваш, че брат ти и леля ти са били добри към теб.
Винаги бях ненавиждала Ким. Мислех я за зла и жестока и така смятаха всички останали. Но тя е знаела, че аз не съм нейно дете. Ким в действителност беше безумно добра майка. Тя не беше забравила сина си, макар това да беше нелогично и беше отказала да се примири със загубата му. Всъщност, като се замислех, случилото се с нея беше трагично.