Елора вървеше към нас, носейки се с обичайната си царственост. Роклята й се полюшваше плавно около нея, създавайки впечатлението, че се носи във въздуха. С нея беше един доста пълен плешив мъж, чиито челюсти подскачаха, докато говореше. Беше облечен в бял костюм, за който не можех да си представя, че е възможно да стои добре на когото и да било, но него самия го правеше да изглежда като огромна потна снежна топка.
— Колко е хубаво, че се прибирате, защото тъкмо изпращам канцлера — каза Елора с леден глас, гледайки гневно и двама ни, така че не бях сигурна на кого е по-ядосана.
— Ваше Величество, аз мога да остана, за да разговаряме — рече канцлерът, гледайки нагоре към нея с малките си трескави очички.
— Съжалявам, че пропуснахме посещението ви, господин канцлер — каза Фин. Той правеше всичко възможно да се съвземе и макар да беше целият прогизнал, изглеждаше спокоен и овладян. От друга страна, аз бях обгърнала раменете си с ръце и се опитвах да не треперя.
— Не, вие ми дадохте достатъчно храна за размисъл и не искам да ви губя повече времето. — Елора удостои канцлера с тънка усмивка, а очите й горяха от презрение.
— Значи ще вземете предвид нещата, които ви казах? — Той я гледаше с надежда и се спря за момент. Елора обаче очевидно беше решила да го изпрати и към усмивката й се прибави известно нетърпение, когато го видя, че се задържа.
— Да, разбира се. — Тонът на Елора беше твърде любезен, по което предположих, че лъжеше. — Ще обмисля много сериозно всичко, което ми казахте.
— Източниците ми са много добри — продължи канцлерът, а в това време Елора отново бе успяла да го накара да върви, насочвайки го към вратата. — Имам шпиони навсякъде, дори в лагера на витра. Именно по този начин се сдобих с моя пост.
— Да, спомням си вашата политическа платформа. — Елора почти завъртя очи от отегчение, но канцлерът изду гърди, сякаш го бяха похвалили.
— Щом те казват, че има заговор, значи има заговор — заяви канцлерът убедено и аз усетих напрежението на Фин до себе си, а когато го погледнах, видях, че наблюдава госта с присвити очи.
— Да, сигурна съм, че е така — Елора кимна на Фин, който задържа вратата отворена, за да може канцлерът да мине. — Бих се радвала да поговорим още, но трябва да побързате, преди бурята да се е разразила с пълна сила. Не бих искала да ви хване тук в капан.
— О, да, права сте. — Канцлерът се загледа за момент в поройния дъжд, който падаше на талази, и лицето му леко пребледня. Сетне се обърна към Елора. Поклони й се, взе ръката й и я целуна. — Кралице моя, винаги на вашите услуги.
Тя му се усмихна сковано, а Фин му пожела успешно прибиране. Канцлерът почти не го погледна, преди да се гмурне в дъжда. Фин затвори вратата, а Елора въздъхна от облекчение.
— Какво правехте вие двамата? — Елора ме погледна презрително, но преди да успея да отговоря, тя ме спря, махвайки с ръка. — Не искам даже да знам. Имаш късмет, че канцлерът дори не разбра, че си принцесата.
Погледнах надолу към мокрите си мръсни дрехи и сама си дадох сметка, че нищо в този момент вероятно не подсказваше за царствения ми произход. Въпреки това Фин някак си успяваше да изглежда на ниво и аз нямах никаква представа как го прави.
— Какъв беше поводът за посещението на канцлера? — попита Фин.
— О, ти го познаваш! — Елора завъртя очи и тръгна по коридора. — Винаги има информация за някакви конспиративни кроежи. Трябва наистина да променя законите, така че канцлерът да бъде назначаван, а не избиран. Хората винаги гласуват за идиоти като него.
— Той спомена нещо за заговор на витра — настоя Фин, който вървеше на няколко крачки зад нея и на мен не ми оставаше нищо друго, освен да ги последвам.
— Сигурна съм, че няма нищо сериозно. Витра не са стъпвали във Фьоренинг повече от сто години — каза Елора с мрачна увереност.
— Да, но сега, когато принцесата е… — поде Фин, но Елора вдигна ръка, карайки го да замълчи. Сетне се обърна към него и по израза на лицето й разбрах, че говори в ума му. Минута по-късно той си пое дълбоко въздух и каза: — Единственото, което предлагам, е да се вземат допълнителни предпазни мерки и да сложим допълнителна охрана.
— Точно това е причината да си тук, Фин. — Тя му се усмихна и макар усмивката й да изглеждаше искрена, в нея имаше нещо, което приличаше на злост. — Не си мисли, че е заради красивите ти очи.
— Ваше Величество има прекалено голямо доверие в мен — отвърна той смирено.
— Сигурно е така. — Елора въздъхна и продължи по коридора. — Отидете да се преоблечете. От вас се стича вода.