В продължение на минута Фин я наблюдаваше как се отдалечава. Чаках до него, докато се убедих, че тя е достатъчно далече, за да не може да ни чуе, макар да не бях сигурна, че това изобщо е възможно. Елора вероятно винаги чуваше всичко.
— За какво говорехте? — прошепнах аз.
— За нищо. — Фин поклати глава. Погледна ме така, сякаш беше забравил, че съм там. — Трябва да се преоблечеш, преди да се разболееш.
— Това не беше нищо. Някакво нападение ли се очаква? — попитах аз, но Фин се обърна и тръгна към стълбището. — Що за хора сте вие? Винаги бягате от въпросите!
— Мокра си до кости, Уенди — каза Фин делово и аз се затичах след него, защото знаех, че няма да ме изчака. — Освен това чу всичко, каквото чух и аз. Знаеш толкова, колкото знам и аз.
— Това не е вярно! Видях, че тя отново говореше в ума ти, от което винаги ме побиват тръпки — настоях аз.
— Да, но ми каза единствено да замълча. — Той се изкачи по стълбите, без да поглежда назад към мен. — Ще бъдеш в безопасност. Ти си принцесата, най-важният актив на кралството в момента и Елора няма да те изложи на риск. Тя просто ненавижда канцлера.
— Сигурен ли си, че съм в безопасност? — попитах. Не можах да не си помисля за онази картина в тайната стая на Елора. Онази, на която бях нарисувана как протягам ужасена ръка към нищото.
— Никога не бих направил нещо, с което да те изложа на риск — увери ме Фин, когато стигнахме площадката на стълбището. Той посочи коридора, който водеше към стаята ми. — Чака ни още много работа. Ще бъде най-добре да забравиш за това и да си сложиш по-топли дрехи.
15
Обучение
След като се преоблякох, Фин ме заведе във всекидневната на втория етаж, недалеч от спалнята ми. Сводестият таван беше покрит със стенопис, на който бяха изобразени облаци, еднорози и ангели. Въпреки това обзавеждането беше съвременно и нормално, за разлика от антиките, които изпълваха по-голямата част от двореца.
Фин обясни, че някога това е била стаята за игри на Рис, но когато пораснал, се опитали да я превърнат във всекидневна, макар той рядко да я използвал.
Лягайки по гръб на кушетката, аз се загледах в тавана. Фин седеше на едно меко кресло срещу мен с книга, подпряна на скута му. До него на пода имаше купчина с ръкописи и той се опита да проведе един бърз курс по история на Трил.
За съжаление, въпреки че бяхме нещо като митични създания, историята на Трил не беше много по-вълнуваща от тази на хората.
— Каква е ролята на маркизите и марксините? — препитваше ме Фин.
— Не знам. Понятие си нямам — отвърнах аз безгрижно.
— Уенди, трябва да научиш тези неща — въздъхна Фин. — На бала ще се водят разговори и ти трябва да изглеждаш добре осведомена. Не можеш просто да седиш там и да мълчиш през цялото време.
— Аз съм принцеса. Би трябвало да мога да правя каквото си поискам — промърморих. Краката ми бяха провесени пред облегалката на кушетката и аз ги залюлях напред-назад.
— Каква е ролята на маркизите и марксините? — повтори Фин.
— В другите провинции, където не живеят кралят и кралицата, маркизите и марксините са формалните водачи. Имат функцията на управители или нещо подобно — казах аз, свивайки рамене. — Във времена, когато кралят или кралицата не могат да изпълняват задълженията си, един маркиз може да заеме мястото им. В места като Фьоренинг те са смятани за по-високопоставени от другите, но в действителност нямат никаква власт.
— Това е вярно, но не трябва да го казваш на всеослушание — каза Фин и прелисти страница от книгата. — Каква е ролята на канцлера?
— Канцлерът е избираем служител, почти като премиера на Англия — отвърнах аз отегчено. — Монархът има последната дума и разполага с най-много власт, но канцлерът служи като съветник и чрез него общността на Трил има някакъв глас в управлението. Има обаче нещо, което не разбирам — казах аз и го погледнах. — Ние живеем в Америка и това не е отделна страна. Не трябва ли да спазвате техните закони?
— Теоретично — да, и в по-голямата си част законите на Трил съвпадат с американските, с изключение на това, че ние имаме повече закони — обясни Фин. — Но ние живеем в изолирани общности. Използвайки наличните си ресурси — и по-точно пари и внушение — можем да манипулираме държавните служители и да си осигурим нашата самостоятелност.
— Хм. — Усуках един кичур коса около пръста си и се замислих над думите му. — Ти всичко ли знаеш за обществото на Трил? Когато разговаряше с Гарет и Елора, останах с впечатлението, че няма нещо, което да не знаеш.