Сигурна бях, че стига да искаше, Фин можеше да спечели дори благоразположението на Кронерови. Но тогава той бе решил, че трябва да остане в сянка и по тази причина си държеше устата затворена. Но той бе далеч по-изтънчен от мен. Беше хладен, овладян, интелигентен, очарователен и красив и ролята на водач му прилягаше много по-добре, отколкото на мен.
— Глупавият човек смята, че знае всичко. Умният знае, че това не е така — отвърна Фин, без да вдига поглед от книгата.
— Това е клише от онези, които ти дават като късметче с кафето — засмях се аз и дори той се подсмихна леко. — Не, сериозно, Фин. В това няма никакъв смисъл. Ти трябва да бъдеш принц, а не аз. Аз не знам нищо, а ти си напълно подготвен за това.
— Аз не съм принц. — Фин поклати глава. — А ти си съвършена за целта. Просто нямаш подготовката, която имам аз.
— Това е глупаво — промърморих аз. — Нещата трябва да се определят от способностите на хората, а не от произхода им.
— Те пак се определят от способностите им — настоя Фин. — Но способностите вървят с произхода.
— За какво говориш? — попитах аз и той затвори книгата в скута си.
— За внушението например. Ти си наследила тази способност от майка си — поясни Фин. — Маркизите и марксините са онова, което са, заради способностите, които притежават и те ги предават на децата си. Обикновените трилове имат някакви способности, но с времето те са ставали все по-слаби. Майка ти е една от най-могъщите кралици, които сме имали от много отдавна и има надеждата, че ти също ще бъдеш такава.
— Но аз не мога да правя почти нищо — казах аз и се надигнах на кушетката. — Владея внушение в някаква малка степен и ти ми каза, че то дори не действа върху теб.
— На този етап — поправи ме Фин. — Когато започне обучението ти, ще научиш повече.
— Обучение? Какво обучение?
— След бала този уикенд. Тогава ще започнеш да работиш върху способностите си — каза Фин. — А сега единственият ти приоритет е да се подготвиш за бала. И така… — Той отвори книгата отново, но аз не бях готова да се върна към ученето.
— Но ти имаш способности — възразих аз. — И освен това Елора предпочита теб пред мен. Сигурна съм, че на нея повече би й харесвало, ако ти беше принц. — С тъга си помислих, че това беше истина и се отпуснах на кушетката.
— Сигурен съм, че не е така.
— Напротив — казах аз. — И между другото, каква е тази силна връзка между теб и Елора? Тя определено те харесва повече от мен и ми се струва, че ти има пълно доверие.
— Елора няма пълно доверие на никого. — Фин замълча за момент и сетне въздъхна. — Ако ти обясня, обещаваш ли да се върнем към подготовката ти?
— Да! — казах с готовност и го погледнах в очакване.
— Онова, което ще ти кажа, не трябва да напуска тази стая. Разбираш ли? — попита Фин сериозно и аз кимнах, преглъщайки.
Взаимоотношенията между Фин и Елора все повече ме тревожеха. Тя беше привлекателна зряла жена и той несъмнено беше секси, а на мен пък все ми се привиждаше, че виждам хищните й нокти, протегнати към него. И всъщност точно това ме плашеше.
— Преди около дванайсет-тринайсет години, когато баща ти вече го нямаше, моят баща дойде да работи за майка ти. Той вече не беше следотърсач и Елора го нае да охранява нея и имението. Елора беше влюбена в баща ми — разказваше Фин с помръкнали очи и стиснати устни, а моето сърце запрепуска лудо. — Никой не знаеше за това освен майка ми, която все още е женена за баща ми. Най-накрая майка ми убеди баща ми да напусне. Елора обаче продължи да бъде доста привързана към него, а впоследствие и към мен. — Той въздъхна отново и продължи да говори с безучастен тон, сякаш обсъждаше времето. — Преди години тя лично потърси услугите ми и понеже плаща добре, аз приех.
Гледах го вторачено, напрегната и измъчвана от пристъп на гадене. Тъй като баща му се беше обвързал с майка ми след моето раждане, със сигурност можеше да се заключи, че поне не сме брат и сестра, което пак беше нещо.
Всичко друго беше доста обезпокоително и аз се питах дали Фин тайно не ме ненавижда. Той вероятно мразеше Елора и стоеше тук само защото му плащаше добре. Мина ми през ума, че може да е някакво скъпо жиголо и при тази мисъл пристъпът ми на гадене стана още по-силен.
— Аз не спя с нея и тя никога не е правила някакви стъпки в тази посока или нещо подобно — поясни Фин, гледайки ме безизразно. — Тя ме харесва заради чувствата, които е имала към баща ми. Не я виня за онова, което се е случило между тях. То е било много отдавна и баща ми е бил този, който е трябвало да мисли за семейството си, а не тя.