Не мислех, че мога да се почувствам щастлива, разделяйки се с Фин, но сега едва не заподскачах след Уила. Тя ме хвана под ръка и ме поведе през трапезарията към моята стая. Веднага ми стана мъчно, че оставям Фин, но не можех да понеса още една лекция за това как се ползват сребърни прибори.
Уила бърбореше през целия път до стаята ми, впускайки се в един безкраен коментар за това колко ужасни са тези първи няколко седмици. Тя била сигурна, че Фин ще я намушка с вилица по време на някой официален обяд. Или пък тя него.
— Това е най-лошата част — каза Уила важно, докато влизахме в стаята ми. — Целият този тренировъчен лагер преди бала. — Тя сбърчи нос. — Направо е ужасно!
— Да, никак не е забавно — признах аз уморено.
— Но щом аз се справих, значи и ти ще се справиш. — Уила влезе в банята ми и когато не я последвах, тя се обърна и ме погледна. — Идваш ли?
— В банята с теб?
— Да се упражняваме на прически. — Тя ме погледна с нещо средно между досада и снизхождение и аз неохотно влязох в банята. Ситуацията можеше да бъде описана с поговорката „От трън, та на глог“.
— Прически? — попитах аз, а Уила ме настани на стола пред тоалетната масичка.
— Да, за бала. — Тя затършува сред нещата на рафтчето и после се спря, срещайки погледа ми в огледалото. — Освен ако майка ти няма да ти помогне за това?
— Не знам да има такива планове — поклатих аз глава.
— Тя определено не е от най-загрижените майки — съгласи се Уила някак тъжно. Взимайки някакво шишенце и четка, тя се обърна към мен. — Нагоре или надолу искаш косата си?
— Не знам. — Спомних си за първата си среща с Уила, когато Фин ми препоръча да я нося спусната. — Надолу, предполагам.
— Добър избор. — Тя ми се усмихна и махна ластика от косата ми, опъвайки я болезнено надолу. — Е, Фредерик идва ли днес?
— Да, преди няколко часа — казах през стиснати зъби, докато тя решеше безцеремонно косата ми с гребен.
— Чудесно — рече Уила. — Когато роклята ти бъде готова, трябва да си направиш снимка и да ми я изпратиш. Много бих искала да видя какво представлява.
— Да, разбира се.
— Знам колко нелепо и объркващо е всичко в началото. — Докато Уила работеше над косата ми, не спря да бъбри нито за момент. — А Фин знае всичко, но може да бъде малко… студен понякога. Сигурна съм, че и кралицата не е много по-различна?
— Да, така е — признах аз. Но самата аз не бих описала Фин като студен. Понякога наистина беше малко резервиран, но когато ме погледнеше по онзи начин, той беше всичко друго, но не и студен.
— И да знаеш, че бих искала да ти помогна. — Уила спря да опъва косата ми надолу, за да ме погледне в огледалото. — Но не като онази коварна кучка Аурора Кронер или защото баща ми ме е накарал, въпреки че той действително го направи. Не дори като Фин, защото на него това му е работата. Аз просто знам как се чувстваш. И ако мога да ти помогна по някакъв начин, готова съм да го направя.
Уила ми се усмихна накриво и аз видях в очите й искреност, която ме изненада. Зад блудкавата си претенциозност тя криеше добро сърце. Толкова малко бяха хората тук, които искрено ги беше грижа за някого.
Веднага след това Уила заговори надълго и нашироко за рокли. Тя можеше да опише всички рокли, които бе видяла след идването си във Фьоренинг преди три години и харесваше само една-две от тях.
Така моето обучение с Уила се оказа не много по-вълнуващо, отколкото това с Фин. После се зае да ми разказва местните клюки — кой с кого излиза, кой за кого е сгоден и така нататък. Но тъй като аз не познавах тези хора, не ми беше особено интересно.
На този етап Уила си нямаше приятел и това не й се нравеше много. Непрекъснато повтаряше, че баща й трябвало да уреди нещо и споменаваше за някакви момчета, които държала под око, но после ги изпуснала. Говореше с чувство и за Тове Кронер, макар да не разбирах защо. Но в интерес на истината тя сама изтъкна, че ако нещата между нея и Тове не потръгнели, щяла да се спаси от една ужасна свекърва.
Все пак в края на деня прическата ми беше избрана, гримът ми беше измислен и като че ли знаех малко повече за светския живот в Трил. Уила ми поднесе информацията като училищен урок, което нямаше да бъде проблем, ако бях добра ученичка, но за съжаление не бях.
16
Още наставления
Не спираха да се занимават с мен и вероятно трябваше да се чувствам поласкана, но в действителност исках да ме оставят на мира. Елора и Аурора Кронер стояха на срещуположния край на масата срещу мен. На огромната дъбова маса пред тях имаше схема на местата за сядане и те се бяха навели над нея, изучавайки я внимателно.