— О, вие ли сте! Радвам се да ви срещна отново. — Усмихнах му се, чувствайки се по-спокойна. Бях се запознала с него на вечерята само преди ден, но го харесвах. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не. Просто чакам майка ви, но предположих, че денят ще е дълъг и затова реших да започна с висок старт. — Гарет посочи чашата в ръката си.
— Добре.
— Вие искате ли напитка? — предложи Гарет. — Сигурен съм, че имате нужда, като знам на какви изпитания ви подлага Елора в момента.
Прехапах устни, размишлявайки. Никога преди не бях пила нищо друго, освен чаша вино на вечеря, но след последните няколко дни несъмнено можех да си позволя нещо по-силно. Но Елора щеше да ме убие, ако разбереше, а Фин щеше да е повече от разочарован от мен.
— Не, няма нужда — поклатих аз глава. — Но благодаря все пак.
— Не ми благодарете. Просто ви предложих напитка — рече той. — Изглеждате изтощена. Защо не свалите товара?
— Добре. — Свих рамене и седнах на едно от креслата. Тапицерията му изглеждаше малко захабена, но усещането беше, че сядаш на чисто нов стол. Размърдах се леко, опитвайки се да се настаня по-удобно, но накрая се отказах.
— Над какво работите сега? — попита Гарет, сядайки срещу мен.
— Не знам. Тя прави план за настаняването на гостите. — Облегнах главата си на облегалката на стола. — Не знам дори защо ме повика там, освен да ми изтъква, че не правя нещата както трябва.
— Тя просто иска да се почувствате въвлечена във всичко това — рече Гарет, отпивайки от уискито си.
— Е, аз пък не бих искала да се въвличам чак толкова — промърморих. — Не ми е приятно да стоя с нея и Аурора, докато тя ми хвърля ледени погледи и преценява всичко, което казвам и правя.
— Не се оставяйте да им паднете в лапите — посъветва ме Гарет.
— На коя от двете?
— И на двете — засмя се той. Смехът му прозвуча сърдечно и аз го погледнах с чувство за вина.
— Извинете. Не исках да ви натоварвам с тези неща.
— Не е нужно да се извинявате. — Той поклати глава. — Знам колко ви е трудно и съм сигурен, че Елора не прави нещата по-лесни за вас.
— Тя очаква от мен да знам всичко и да бъда съвършена, макар да съм тук толкова отскоро.
— Вие имате силна воля. Наследили сте го от нея, както разбирате — каза Гарет с усмивка. — И колкото и странно да звучи, тя прави всичко това, за да ви предпази.
За първи път някой ме сравняваше с Елора и по някаква причина се почувствах приятно. Осъзнах, че Гарет беше един от малкото хора тук, който я наричаше „Елора“ вместо „кралицата“ и се замислих доколко добре я познаваше всъщност той.
— Благодаря — промърморих, не знаейки какво друго да кажа.
— Разбрах, че Уила ви е посетила миналата вечер. — Той спря погледа си на мен. Очите ми вече бяха свикнали със сумрака в стаята и забелязах колко ласкаво ме гледаше.
— Да. Тя много ми помогна — усмихнах се аз.
— Добре. Радвам се да го чуя. — На лицето на Гарет се изписа облекчение и се запитах какво ли беше очаквал да кажа. — Знам, че понякога тя може да бъде малко… — Той поклати глава, търсейки правилната дума. — … да речем, особена, но иначе намеренията й са добри.
— Знам — кимнах аз. Първите ми впечатления от нея бяха, че е просто едно разглезено дете от богато семейство и макар това все още да изглеждаше вярно, постепенно открих, че у нея има и нещо друго — едно искрено доброжелателство.
— Тя се държи грубо с Фин, но това не е нищо лично. — Той се покашля и се размърда на стола си. — Е, всъщност е лично. Той беше неин следотърсач и я държеше под контрол, но Уила не може да търпи това. Тя му е обидена, но в същото време го уважава.
— Фин като че ли не го взима много присърце. — Просто ми се искаше да защитя Фин, но съдейки по отношенията му с Уила, той наистина не изглеждаше особено притеснен от нея. В действителност по някакъв негов си начин той като че ли също я харесваше.
— Така е — кимна той. — Опитвам се да й внуша, че трябва да смекчи отношението си към манксовете и по-специално към Рианон. Но все още не съм постигнал успех.
— Защо е толкова груба към нея? — Не бях виждала Уила да разговаря често с Рианон, но в редките случаи, когато го правеше, преобладаваха нападките и ехидните забележки, при това още по-ожесточени от тези на Аурора.
— Рианон живя с мен деветнайсет години, преди да се върне Уила — обясни Гарет. — Уила винаги тайно се е страхувала, че предпочитам Рианон пред нея, но истината е, че макар да обичам Рианон, аз имам само една дъщеря.
Никога не ми беше минавало през ума, че той обича Рианон или че някой може да обича мансклиг. Погледнах по посока на Съвещателната зала, сякаш щях да видя Елора през стената. Не можех да си представя, че тя е способна да обича някого.